Какъв зловещ театър разиграва Русия с т.н. "атентат" срещу дъщерята на Александър Дугин?

Не знам какъв зловещ театър разиграва Русия с така наречения атентат срещу дъщерята на Александър Дугин. Не знам кое е истина и кое не в тази "драма".

Ето кадри от церемонията по погребението на загиналата дъщеря на Дугин. На единия кадър е опечаленият Дугин. На другия е отвореният ковчег с тленните останки на загиналата.

Така ли изглежда сломен от скръб баща? Така ли изглежда починала жена във взривена и изгоряла напълно кола? Още повече, че в първата информация на официалните органи на реда след взрива се казва: "колата е напълно изгоряла и по всяка вероятност останките в нея са на жена".

Какъв е тоя театър? Защо се поднася на целия свят? Защо хиляди медии в десетки страни се занимават с драмата "Дугини"? Има ли изобщо такава?

Честно казано, не искам страната ми да има нещо общо с режим, за който не знаеш каква лъжа и агресивна постановка може да спретне в следващия миг.

Не искам, не съм съгласна, не съм упълномощавала това служебно правителство да отклонява страната ни от избрания път и да я тласка упорито на изток. Ей тоя изток от снимките. (Светла Бъчварова)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена. 

Добави в Svejo