Дугин напълно безчувствен ли е, съвсем луд ли е - или пък дъщеря му изобщо не е загинала и атентатът и погребението са пошла инсценировка на путинската мафия?

Инсценировка на спецслужбите ли е смъртта на Даря Дугина се питат в интернет (СНИМКИ)

... След взривяването на колата, шофирана от дъщерята на ултранационалиста Александър Дугин, руските медии съобщиха, че тялото й не може да бъде идентифицирано на място, тъй като при експлозията е изгоряло напълно. ...

... Въпреки това, снимките от днешното погребение на Дугина показват, че тленните й останки са били положени в отворен ковчег на прощалната церемония. На отделни снимки може да се различи част от лицето й, което изглежда почти непокътнато. ...

Лавров се закани: Няма да има прошка за убийството на Даря Дугина

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Как така лицето на "напълно изгорялата" Дарья Дугина изглежда съвсем непокътнато в отворения й ковчег? Сами виждате, че това е така, което поражда много въпроси. Още нещо има: на прощалната церемония бащата таваришч Дугин е произнесъл реч, пълна с обичайните му глупости за Русия, за империята, за православието и пр.; думите му показват, че той явно изобщо не се е трогнал от смъртта на дъщеря си. Възниква в тази връзка въпросът: таваришч Дугин напълно безчувствен ли е, съвсем луд ли е - или пък дъщеря му изобщо не е загинала и атентатът и погребението са пошла инсценировка на напълно изкукуригалата КГБ-мафия? Този неизбежен въпрос поставям. Дали са способни и на такива идиотщини: да правят лъжливи атентати само и само за да злепоставят "враговете" - украинците? В контекста на ставащото можем да кажем с пълно право: няма идиотщина, на която кагебистко-путинската мафия да не е способна, да, такава идиотщина няма и не може да има! Толкова засега.

ДОБАВКА: 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...   

 

Добави в Svejo