Разказвам две уж съвсем незначителни случки, взети направо от живота. Които обаче показват тъй тежкото положение на учителя в тъй приказната страна Мутроландия. В която образУванието е съвсем неадекватно на нуждите на живота и на също най-вече на достойното бъдеще на младите хора.
Засега и тук - толкова. Останалото - в клипчето. Приятно слушане, а най-вече приятни размисли ви желая!
Който желае да подпомогне издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията по ето този линк.
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, това пак е подкрепа за усилията ни да помагаме гласът на истината да се чува из българските простори: защото, за жалост, се превърнахме в страна на лъжата и на лъжците (които, знаете, се къпят в слава и просперират като арабски шейхове!).
СЛАВА НА УКРАЙНА! СЛАВА НА СМЕЛИТЕ - И СВОБОДОЛЮБИВИТЕ, И ПРАВДОЛЮБИВИТЕ! - ГЕРОИ НА УКРАЙНА!
Смело коментирайте, не бъдете малодушни, бъдете добри граждани!
И да добавя традиционното: не забравяйте, моля, да натискате бутончетата, било за харесване, било за нехаресване, също така не пропускайте да се абонирате - ако все още не сте го сторили.
Стига истината да не ви е безразлична де, ако не ви е безразлична, направете го, абонирайте се за нашия тъй правдолюбив канал!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Вие сте много достоен човек с морал и характер. Чест Ви прави постъпката! Тук обаче свършва положителното в двете случки... Дерибействата на един самозабравил се директор и унизителното отношение към учителския труд са срам за прогнилата ни държава. Тъжната истина!
ivaylo dimitrov
Да, непростимо е, че ние, гражданите, допускаме в тъй приказната ни страна и държава МУТРОЛАНДИЯ да има толкова неадекватно на нуждите на живота ни образУвание. Ние обаче носим отговорност за това. Щото не изискваме от политиците ни да извършат тъй потребната реформа в образователната сфера.
Публикуване на коментар