Какво представлява "кеш енд кери политикът" - или защо таваришч Костя Копейкин е абсолютно същият кат таваришч Вольный Сидеровский?

Копейкин е копие на Слави Трифонов - кеш енд кери политик. Не, там няма идеология, нито дълбок стратегически замисъл, има цел - да превърна гласовете в личен икономически и финансов просперитет. Както Слави, Копейкин играе срещу правилата и е ясно съзнание, че той власт няма да види, но може да се добере до "балансиращи" проценти, които да позволят да кешира позиция на "златен пръст", на професионален дестабилизитор. Дори Русия не му е толкова скъпа, но му е архиважна защото е ниша през която може да пласира/кешира услугите си да отнеме електорат от БСП или от другите патриоти.

Иначе историята му е дори тривиално скучна - управление на партийните потоци в името на лично благоденствие. Скоро ще го видите с още по-видими признаци на ново богатство. Избори идат.

В сегашния му вид го създаде Борисов, финансира го, точно както купи Слави, за да свали правителството. И Копейкин вече стана мултимилионен Рубльов.

Не случайно го напускат депутати и приближени. Моделът му не предполага много широк кръг за споделяне на ползите. Десетина души примерно. И личен контрол върху кеша на Възраждане. А това неминуемо ще поставя повечето "съратници" в положение на странични наблюдатели на проекта му за лично благоденствие. Може - прави го.

Да му мисли електоратът и "съратниците".

Същото правеха и Сидеров и ВМРО. На думи воеводи, на дело чорбаджии. (Ilian Vassilev)

ПЪРВОИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo