Страшно нещо е солидарността на гражданите, стига те да са небезразлични, стига да са мислещи, стига да са небезчувствени, стига да реагират като човеци и като личности! Преди малко забелязах, че в блога ми има коментар, в който се споменава моето име, няколко минути след това в блога на Общността на небезразличните граждани открих публикация със следното заглавие:
Съгласни ли сте да предложим г-н Ангел Грънчаров за служебен заместник-министър на образованието и науката?
Понеже мнозина "доброжелатели" твърдят, че моя милост пише тези коментари и публикации на страницата, в блога на небезразличните граждани, т.е. се мъчат да ме представят за безскрупулен и долен мерзавец, държа да ви уведомя, че паролата за този блог я знаят не един или двама, а пет човека, да, пет човека имат авторски права и също така трима имат администраторски права, тъй че аз лично, уверявам ви, не знам кой е свършил преди малко цялата работа. Аз просто получавам автоматично генерирано съобщение, че се е появила такава публикация и затова, по своя си обичай, се чувствам длъжен да информирам веднага многохилядната читателска аудитория на моя блог.
Това е истината. Казвам я тук гласно (всъщност писмено!) не за да убедя въпросните "доброжелатели", знайно е, че те истината съвсем не я уважават, а за да предупредя тези, които надават ухо на тъй злотворните им патетични и сърдечни излияния...
Това е. Толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Те за селски даскал не го искат, той за министерски пост се натиска.
Мъка Грънчарова...е това е то да нямаш реална преценка за себе си.
Щом Ива Николова най-вероятно са я предложили за някое министерство, защо пък Гранчаров да не стане заместник-министър?! Тази държава е тръгнала към разсипия, нека да стане министър и тоз чудак...
Съгласни сме, ама докато му разгледат предложението и изборите ще минат.
Публикуване на коментар