Това сюрреалистично изкуство ли е, поезия ли е, философия ли е - или са брътвежите на психично болен човек?

И понеже на дневен ред са сем. Дугини споделям един текст на Дугин, за който и аз, като чистачката на Британския музей на модерното изкуство, се чудя това сега да го изхвърля ли, или е изкуство? Сериозно, имам куп мислещи приятели тук и съм любопитна да чуя мнението им. Това сюрреалистично изкуство ли е, поезия ли е, психеделични видения ли са, философия ли е, или са брътвежите на психично болен човек? Гол ли е царят или аз не му виждам дрехите? 

„Особеността на великоруския пол е в това, че той не е насочен нито към себе си, нито към другия, че в него няма нито либидо, нито нарцисизъм. Руският пол е трепетно безтелесен, това е огнедишащото възбуждение на покойниците или на духовете на тръстиките, на водите, на пламналите бали сено или складове за фураж. Руският пол вее навсякъде, забърсвайки по пътя си всичко наред – дрехите от простора, мъжете, приятелите, хлебарките, подутия, готов напълно да се разложи труп, попадналите под ръка препрани девици, простреляните крайници, запенените коне, превитите бурени, сивите и напукани почви, скосените или уютни бели постройки, бледната и мъртва Роза Люксембург… и безсъвестно сърдечната пустота, таяща в плесенясалия кладенец на сърцето краденото битие, огромно и оплетено в коренищата си.“ (Maria Ivanova)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена. 

Добави в Svejo