Каква щура идея роди тази заран болното ми съзнание?

Моля ви, кажете ми дали не съм полудял, ама честно ми кажете; защото вижте каква идея ми се яви тази заран, може самият Бог да ми я праща, а може тя да е продукт и на болното ми съзнание, това не знам, вие преценявайте:

Вчера с един небезразличен гражданин посетихме Католическите гробища в Пловдив за да прелеем гробовете, да запалим свещички и да почетем нашите неотдавна починали приятели, и двамата отишли си от този свят много млади: учителят по история Неделин Бояджиев и Любен Воденичаров, изявил се в последните години като най-активен участник в дискусиите на гражданите, провеждани в ефира, в програмите на Пловдивската обществена телевизия - и на Гражданския Дискусионен клуб, който ние, небезразличните граждани, провеждахме доста време. Сторихме това, и на двата гроба постояхме докато изгорят свещите; още там в главата ми започна да витае мисълта, че комай нищо не правим за да почетем подобаващо тия наши достойни граждани, които си отидоха от този свят толкова без време. А тази заран в главата ми се роди и съвсем завършената идея, ето я, можете смело да я коментирате, не се притеснявайте, няма да ви се обидя ако ме наречете чистосърдечно не иначе, а че съм полудял, че съм се побъркал; аз ако нещо е истина, никога няма да ви се обидя, дори и да ме касае пряко; значи предлагам:

1.) Да напишем отворено писмо до пловдивския владика Николай с предложение той лично да предложи на заседание на Светия Синод Любен Климентов Воденичаров да бъде обявен за светец в една от следните категории: мъченици, изповедници, безсребреници, праведници, благоверни, юродиви. Да, смятам, че той заслужава да бъде почетен по този начин от църквата, че беше мъченик и праведник, който много е страдал, дотолкова, че беше облагородил духа си до крайна степен; при него също така се изповядваха много хора и той им даряваше благодат (това нещо съм го почувствал безброй пъти лично!); беше благоверен, вярваше в Бога с една чиста и неподправена вяра, благодарение на която имаше невероятна, направо чудодейна сила на духа; беше безсребреник, живееше изключително скромно, а и поучаваше и другите да живеят така; също така той сам предрече смъртта си, заяви не само на родителите си, но и на моя милост, че влизайки в болницата, той жив от нея няма да излезе, което и стана; умря с мъченическа смърт, в ужасните условия на Пловдивската Инфекциозна болница и пр. Заслужава да бъде обявен било за мъченик, било за праведник, било за светец, било за блажен, не знам, не разбирам точно от тия неща, нека учените старци от Светия синод да преценят точно за какъв.

2.) Пред очите ни в Пловдив се случва едно чудо, ала ний не умеем да го изтълкуваме и разберем: 89-годишната баба Марийка (Иванова), която също се отличава с благ характер, обича твърде много животните (птички, котки, кучета, и те също много я обичат, но понеже от хората добро не е видяла, се е привързала най-вече към животните!), вярваща в Бога е; аз лично имам чувството, че е Божий човек, че е избрана от Бога за да може самият Бог да ни изнесе някакъв важен нравствен урок и да ни изпита доколко изобщо сме човеци; Той, Бог, по тази причина пази баба Марийка, грижи се за нея, дава й здраве, въпреки че тя живее в толкова ужасни условия, че според законите на природата и на науката (и хигиената, и вирусологията и пр.) отдавна трябваше да е умряла и да беше вече забравена, да, ама тя е жива, въпреки че живее при ужасни условия, без вода, без ток, без нищо, месеци (и години!) наред спа на тротоара на улицата (!!!), но не настина, на я хвана пневмония, оцеля, очевидно е, че това без Божията намеса не е възможно, щото противоречи на всички природни закони, явно тук е налице чудо, аз поне така мисля ако не съм се побъркал окончателно де! Ето, и баба Марийка, от гледна точка на казаното, заслужава да бъде провъзгласена за Божий човек, било за мъченица, било за праведница, било за светица, било за блажена, не знам, не разбирам точно от тия неща и затова и тук нека учените старци от Светия синод да преценят точно за каква.

3.) За горкия Неделин Бояджиев какво да кажа: той беше всеотдаен и много талантлив учител по история, раздаващ се всецело на учениците си, които много го обичаха; беше също така безкрайно добър и праведен човек, с него съм ходил на манастир и знам добре, че той в сърцето си също имаше една чиста вяра в Бога; а умря от ужасна болест, която го сполетя веднага след изритването му по безкрайно грозен начин от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да, той беше изритан от това училище така грозно, че след това направо рухна здравословно, няколко години прекара по болниците, току-излезе от болница и пак влезе, така няколко години, последните години беше предимно в болница, от болестите беше увредено така жестоко сърцето му, че в крайна сметка, след няколкогодишно мъчително боледуване той издъхна. За Неделин дали да пишем до владиката със същото предложение да бъде обявен за мъченик, праведник и светец не знам, нищо не пречи да опитаме, но онова, което знам със сигурност, е следното: длъжни сме да пишем до ръководството на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ако не да излезе с инициатива училището да носи неговото име, то поне един кабинет в училището, в който той е преподавал, да бъде наречен на името му, при това там да се сложи паметна плоча, та учениците в бъдните години да знаят каква забележителна личност, какъв прекрасен човек някога е учителствал в това училище, да знаят и точните години, в които той е учителствал там и пр.

Това са ми предложенията. Това, че баба Марийка не е починала още, но я предлагам да бъде провъзгласена официално за Божий човек, какъвто тя, безспорно, е, означава, че и нейната неминуема мъченическа смърт може по този начин да бъде предотвратена; предполагам, ако баба Марийка бъде обявена официално за блажена, за мъченица, за Божий човек и пр. едва тогава Кметството, да се надяваме, ще се размърда и нещо ще направи за нея с оглед да я спаси, да предотврати неминуемата й гибел, която, убеден съм, предстой съвсем скоро, предвид кошмарните условия и обстоятелства, в които баба Марийка е принудена да живее. (Стане ли светица или блажена, или мъченица, тогава баба Марийка, така да се каже, ще стане... звезда, което пък ще позволи на видния и тъй велик наш ютюбър Слави Клашъра и той да й помогне с нещо, щото знаем, че той само със звезди разговаря, под достойнството му е да обръща внимане на обикновени, на незвездни особи - както се убедихме в последните месеци, откакто го молим да помогне малко на бабата, но той се прави на изоглавен и се преструва, че нищо нито е чул, нито е видял!) Не знам, но понеже съм напълно отчаян относно нейното положение, ето, в крайна сметка този изход можа да изобрети моята болна глава; аз казах каквото трябваше, пък вий сами решавайте луд ли съм, за връзване ли съм, за трепане ли съм, само за насмешки ли съм, само за оплюване ли съм или трябва и нещо по-сериозно да бъде приложено спрямо мен с оглед омиротворяването на народопопулацията, която аз така грозно всяка сутрин буня и буда; да, будя и буня ви усърдно, но вий не се поддавате, нали така, как пък ще се изложите да се поддадете на моите усилия, зер, тарикати сте, не може вас човек така лесно да ви подведе или прецака...

Хубав ден ви желая! Неделя е, нека да е благодатен този ден за вас!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата. 

Добави в Svejo