Къде ли е изчезнал проф. Никола Балабанов - и има ли на този свят морално възмездие за греховете ни?

Проф. Никола Балабанов, бивш партиен секретар на БКП в ПУ "П. Хилендарски" и бивш ректор на ПУ (който навремето ме уволни от този университет!), е избягал от дома си и се е загубил вероятно; той трябва да е доста стар, предполагам наближава 90 години, ако не и повече, дълголетник е... 

Предполагам не е заминал в Украйна да се бие на страната на войските на таваришч Путин, когото, убеден съм, много обича - по причина на преклонната си възраст, но знае ли се, може да се чувства млад и да е заминал за Украйна...

Всъщност желая на близките му да го намерят невредим и да го върнат в дома му. Горният опит за шега явно е съвсем неуместен. Независимо от това, че г-н професорът е виден русофил и комунисто-социалист - и че ме е уволнил от ПУ. 

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА, ИМАЩА ГОЛЯМ МОРАЛЕН СМИСЪЛ:

Прочее, една добавка, разясняваща станалото тогава, то е любопитно и има не само историческа, но и нравствена стойност (съвсем пренебрегвана у нас до ден днешен, заради което именно и си патим, ето, сега дори самият проф. Балабанов си пати най-вероятно заради тази последната!). А тогава времената бяха доста интересни.

През декември 1991 г. се проведе Факултетен съвет на тогавашния Филолого-Педагогически факултет, към който се числеше катедрата по "Обществени науки" (преименуваната катедра "Марксизъм-ленинизъм"), в която моя милост пък беше старши асистент по философия, вярно, тогава единствено разрешена беше "единствено-правилната" и "единствено-научната" философия на комунизма (с която аз воювах открито от години!). Този съвет трябваше да промени наименованията на длъжностите или на научните области на преподавателите, щото беше вече срамно да се водят, че преподават т.н. "науки" от рода на "История на БКП", "Политическа икономия на капитализма, социализма и комунизма", "Научен комунизъм" и "Диалектически и исторически материализъм", последното е името на "единствено-правилната нАучна" философия, последната дума също следва да е в кавички; работата обаче беше там, че всичките тези идеологически предмети или дисциплини отпаднаха от задължително изучаване от студентите и се налагаха съкращения (само някои факултети, примерно, пожелаха да учат философия, нито един не желаеше студентите му да учат другите комунистически "нАуки"!). И тогава този факултетен съвет единодушно гласува на всички преподаватели да бъде трансформирано или подменено наименованието на нАучната област, примерно преподавателите по "История на БКП" станаха преподаватели по "История на България", тези труженици, които бяха преподавали "научен комунизъм" станаха изведнъж, с едно гласуване, "политолози", ония, които бяха преподавали "Политическа икономия на капитализма и социализма" станаха преподаватели по "Икономикс", а пък преподавателите по диалектически и исторически материализъм станаха преподаватели по философия; с едно изключение: само Ангел Грънчаров ФС не гласува да ми се смени научната област, само мен ме удостоиха с високата чест да си остана верен фен на... диалектическия и исторически материализъм; и това при положение, че аз единствен още години преди това бях остъпил от "единствено-правилните" позиции на марксистко-ленинската, комунистическата философия, по причина на което и бях официално санкциониран при т.н. "вътрешно обсъждане" на моята дисертация, на него пък имах честта да бъда провален с аргумента, че съм бил отстъпил от "единствено-правилните", "единствено нАучните" принципи на материалистическата комунистическа философия, т.е. бях официално обявен за немарксистки и некомунистически философ. Ясно беше, че това беше чисто политически мотивирана разправа с моя скромна милост, т.е. ФС де факто предложи на ректора да бъда уволнен като единствения ненужен философ от тъй скоростно пременилата се в съвсем нови дрехи катедра. (Тогава същият фокус ФС приложи и при една историчка, Катрин Сариева, на нея ФС не благоволи да промени наименованието на научната й област на "История на България", остави я при "Историята на БКП", което също беше явна гавра: тя пък имаше греха да стане член на Радикал-демократическата партия, която беше в СДС, т.е. и нейното опраскване, да употребя тази дума още преди измислилият я Боко Борисов да се появи на бело свет, си беше, досущ като моето, чисто политически мотивирано!) Като стана това гласуване аз написах доклад до ректора, обясних му точно ситуацията и му изтъкнах естеството на тъй откровената политическа разправа с мен и Катрин Сариева; надявах се той да прояви малко съвест, да признае това и да не се съобрази с провокацията на ФС; той обаче, като правоверен комунист, не направи това и подписа заповедта за изхвърлянето ми от ПУ. Интересно е, че няколко месеца по-късно не само г-н Ректорът си загуби поста, но и цялата бивша катедра "Марксизъм-ленинизъм" изхвръкна като тапа от шампанско заради разпоредбите на лестрационния закон "Панев"; вярно, Ахмед Доган, пък и президентът Желю Желев бяха активирани от ДС, те набързо свалиха правителството на СДС, разваляйки парламентарното мнозинство. Естествено, най-преданите на БКП-БСП другари от бившата идеологическо-комунистическа катедра бяха върнати в ПУ от следващия ректор, от "демократа" Огнян Сапарев, който също, прочее, се оказа агент на ДС, върна ги той чрез по нашенски проведени "конкурси", на които аз също се явих, но другарите, естествено, ми биха отново шута. И досега въпросните най-верни  на БКП-БСП другари и другарки си блаженстват в ПУ - и се подвизават като "академични" дейци. Такива работи. Този е грехът на проф. Никола Балабанов. Опозори се, но какво ли пък значи за комуниста "някаква си там личност" - и, особено, "някаква си там съвест", нали така, другарки и другари правоверни комунисти и комунистки?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo