Къде - само сред младите, успешните и пътувалите на Запад - ли е "качественият", сиреч мислещият "човешки матрьял", на който можем да разчитаме?

Един млад човек, който живее в Америка (с него се познавам отдавна, даже сме се срещали на живо веднъж!) е написал интересно разсъждение, с което обаче не съм съгласен по доста пунктове; ето казаното от него, по-долу е моето възражение, и двете са добра предпоставка за една хубава дискусия по важна тема, която обаче трябва да формулирам след малко, когато натъманявам подходящо заглавие на тази публикация; ето, четете, пък и кажете вие какво мислите, отсъдете вие кое от казаното е право и кое - криво: 

Kaloyan Borisov: Понастоящем в България живеят три различни поколения. Според мен има някаква приемственост между тях, но за съжаление твърде недостатъчна. Най-старото живее далече в миналото или без причина говори за отвъдния свят. Отпишете ги. Най-младите не се интересуват от нищо друго освен себе си. За много от тях също няма спасение, като най-вероятно ще натрупат житейски грешки с които ще прескочат при онези от миналото. Остават хората на възраст между 33 и 55 години. В това поколение за съжаление също има много непрокопсаници. Отписваме безработни, черноработници, тираджии, багеристи, държавна администрация и заклети чалгари. Което за мен е минус 70%. Остават неголяма глупа от мислещи личности. Пръснати из България вероятно всички са пътували на запад, познават правилата на конкуренцията, имат сериозни доходи и спокоен живот. Проактивни и непримирими. За мен лично това е гръбначния стълб на нашето общество. Единственото, което им липсва е самочувствие. Вярвам, че много добре осъзнават свойте качества, но живеещи между шумни чалгари публичната позиция е последното от което имат нужда. 

Ангел Грънчаров: Ще ми се наложи да възразя по два-три пункта. 

Първо, обобщенията на основата на възрастов признак са изначално некоректни: свестни индивиди има навсякъде, във всички възрастови групи, включително и сред най-старите, тия, дето ги отписвате; аз лично принадлежа на "отписаното поколение", което един вид за нищо не става; между другото ако по-младите и зрелите не ползват горчивия опит на старите, рискуват да повтарят до безкрайност тъкмо техните грешки, за да не стане това са длъжни да се вслушват в техните приказки "за отвъдния свят", за "отишлия в миналото", аз така разбирам, свят. 

На второ място групата на т.н. "безработни, черноработници, тираджии, багеристи...", не бива да се подценяват тия хора, към които моя милост, по една ирония на съдбата, пак принадлежа - и по тази причина ги познавам отвътре, всеки ден общувам с тях и откривам, че сред тях има изключително ценни и качествени личности, може да са необразовани, но не са "прости", пък и те са учили в университета на живота, а той е най-добрия университет; по-добър е и от Харвардския университет, да, твърдя го, а сред "безработните, черноработниците, тираджиите, багеристите..." и нощните пазачи (какъвто съм аз сега!) и аз с тия хора водя значително по-хубави и богати на смисъл разговори от разговорите, които навремето съм водил с представители на нашата "народна интелигенция", академичните, университетските среди; аз един умен багерист го поставям по-високо в личностно отношение от един нашенски професор и пр. Темата е интересна и хубава, но сега нямам време да се разпростирам по нея. 

На трето място сред групата на тия, гдето са "пътували на запад, познават правилата на конкуренцията, имат сериозни доходи и спокоен живот", съвсем не са поголовно мислещите и качествени като личности, аз лично познавам и такива сред тях, които са пълни боклуци, представяш ли си, живеят на Запад, пък са несрещани тъпанари, путинци са, комуноиди са, плюят Запада неуморно, ама си живеят там и пр. 

Та мисълта ми е, че този път в разсъждението ти съзирам доста грешки от всякакво естество, казвам ти ги не за да се правя на умен или учен, а за да ти помогна да видиш как наистина стоят нещата. 

Хубав ден или лека нощ, щот в Лос Анджелес Бог знае кое време е сега!

ДОБАВКА: 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...  

Добави в Svejo