Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 16 септември 2022 г.

Дали, с Божията помощ, все пак ще мога да избегна приготвената ми от мутроландското "здравеопазване" - и образУвание! - зловеща участ?


Налага ми се да напиша нещичко в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, тази поредица я водя от години, в нея освен за битките ми с разпищолилата се властваща образУвателна бюрокрация пиша и за ставащото във всекиднението на един (не)обикновен, смея да го кажа, български учител. 

Между другото около съдебните ми битки с властващите в образУванието мутро-гербовашки калинки се наложи да събера поредиците от ДНЕВНИКА НА УЧИТЕЛЯ в някои сборници, които издадох на хартия (представих ги като документ в съда!); оня ден ми попадна като си нареждах архивите един екземпляр, разлистих го, зачетох се и ми се стори твърде интересно четиво (щото времето тече, паметта забравя, а написаното остава завинаги!). 

Както и да е, мисълта ми е, че има смисъл да се водят такива лични дневници, стига, разбира се, в тях да не пишете само какво си ял и как си спал. Аз винаги пиша за истински важжни неща, които не касаят само мен или семейството ми, а много повече хора, да, така или иначе касаят всички (даже и ония, които не съзнават това!). Ето сега какво искам да ви кажа. 

Налага ми се да взема тежко решение, от което напоследък главата ми пламти от мислене какво да правя. Казусът е следният. 

Лекарите ми препоръчаха операция, свързана с уж съвсем лек сравнително здравословен проблем (пикочният ми мехур задържа прекалено много урина, имам някакви стеснения на пикочопровода и пр., които трябвало да се отстранят, щото иначе можело да се инфектират, да се увредят бъбреците и тогава проблемът да стане тежък!). Вече няколко месеца отлагам операцията както поради финансовия проблем (тя била лазерна, не се плаща от здравната каса нищо, струва 1500 лв., немалка сума за човек като мен, работещ на минимална заплата; принудих се да работя като нощен пазач за да не умра от глад; като капак на всичко и съпругата ми, също учителка, също е безработна, също, заради мен, не може да си намери работа като учител; тя не работи засега нищо и живеем с моята нищожна заплата!), така и по следната причина: имам чувството, че лекарите ме пращат на операция само и единствена за да вземат тия пусти 1500 лв; при това някои хора със същия здравословен проблем ми увещават, че от години си живеели така и не се била налагала никаква операция! Това от една страна. Но от друга има нещо още по-сериозно. 


И то е свързано със СТРАХА. Да, страх ме е да вляза в болница, пък макар и за лека операция. Защо ме е толкова страх ли? Ще Ви обясня защо. Съвсем понятно е, ще се убедите в това ей-сега. 

Имам пред себе си зловещ пример. Моят приятел Любен Воденичаров, на 45 години при това, твърде млад, се наложи да влезе в болница заради проблем с бъбреците; той имаше болни бъбреци, Бог да го прости! Тъкмо му оправиха проблема с бъбреците, извадиха го от кризата и той трябваше да бъде изписан, се оказа, че в болницата се бил заразил с... Ковид 19, с проклетия китайски вирус! Веднага го преместиха в Инфекциозна болница, той, горкият, ми звънеше всеки ден и протестираше, че го натикаха там, щото нямал никакви симтоми и оплаквания, даже температура нямаше; да, ама докторите го сложили на системи, шибнали му силен антибиотик (въпреки болните бъбреци!) и в резултат той стигна до положение да не може да диша; включват го на апаратно дишане, той, горкият, изпадна в кома; организмът му явно е бил силен, щото доста време стоя в тази кома, но от нея все пак не излезе, почина след две седмици; имам чувството че го умъртвиха само за това да увеличи бройката на умрелите от Ковид 19, един вид заради статистиката. 

Пък има и друга причина за убиването му по тази начин: той беше с увреждания, пенсионер по болест, е, социалната система на тъй социалната ни държава беше облекчена със смъртта му: вече нямаше да му плащат мизерната пенсия. Та от гледна точка на станалото с Любо, Бог да го прости (наскоро се навършиха 40 дни от кончината му; над гроба му наскоро си мислех точно по неговия казус, който може като едното нищо да стане и мой, т.е. и на мен да се случи съвсем същото!), мен наистина ме е страх с моя милост да не се случи досущ същата история! Тоест и аз да си погина като вляза в болница по съвсем същия начин, при това при мен убиването, умъртвяването ми ще стане дори значително по-лесно: моето сърце е тежко болно, цяло чудо е че още съм жив с толкова болно сърце. 

Особено като се вземе предвид това какво бях принуден да преживея във връзка с безпощадната война, която властващата бюрокрация в образУванието (пловдивско и мутроландско като цяло!) води с мен от години; то не беше терор като терор, то не бяха репресии като репресии, то не беше тормоз като тормоз, то не бяха гаври като гаври, то не бяха унижения като унижения и пр., образУвателните властващи бюрократи в тез всичките отношения показаха планини от героизъм, тъй да се рече; и от наглости, от безчовечност тоже! Та по тази причина аз имам пълното право да заявя, че ако милостивият Бог не беше застанал на моя страна в тези толкова тежки битки, името "Ангел Грънчаров" отдавна щеше да е забравено по причина на това, че мен отдавна вече нямаше да ме има...

С властващата образУвателна бюрокрация на тъй приказната страна Мутроландия водя тежка битка от много години; тя, както казах, показа титанични способности и несломима воля да ме убие, но до момента не успява да постигне заветната си цел (единствено поради Божията воля!). Но с решаващата помощ на нейната не по-малко войнствена сестра и съюзница, именно властващата "здравеопазваща" бюрокрация, тази заветна цел (моя скромна милост да бъде ликвидирана и забравена окончателно: зер аз съм заклет "народен враг" и на двете тъй безчовечни бюрократични системи!) може да бъде постигната за два дена! Дали да се подложа значи на операция, дали да вляза в болница - та да дам великолепен шанс тия две обединили силите си мощни некрофилско-мутроландски бюрокрации най-сетне да ме очистят?! (Че са некрофилски тез бюрокрации това е ясно по презумпция: в нашите условия и образУванието, и "здравеопазването", да пази Господ да попаднете в лапите му, служат за едно-единствено нещо: да убиват, да усмъртяват; правят го префинено, ох, как умеят те да го правят - и да служат не на живота, а на смъртта?!) 

В чудесен казус успях да се заплета отново, а? Какво ли да правя при това положение? Дали пък ако не ида да се оперирам мога пък, с Божията помощ, все пак да избегна приготвената ми от мутроландското "здравеопазване" зловеща участ? Или да рискувам, да вляза смело в болница, да се оперирам, пък след това да тествам дали тя ще прояви великодушието ме пусне жив - или и мен, като горкия Любо, ще ме прати там, откъдето излизане жив няма - в смъртта; т.е. ще ме прати на сигурна смърт в Инфекциозното ковид-отделение (та и аз да послужа като средство за повдигане на ститистиката на умрелите, на покосените от тъй безжалостния, не прощаващия - или рядко прощаващия! - китайски вирус?) 

Прощавайте, че ви занимавам с тия чисто човешки и хептен личностни проблеми! Вие си нямате своите проблеми, та и аз ви обремених с моите?! 

Или тия "мои" и при това "чисто лични" проблеми не са съвсем "само мои", а? Може би са и ваши? Нима вие лично имате застраховка и гаранция, че никога няма да се окажете в моето положение? 

Знаем, че животът ни е устроен така, че никой, нито млад, нито стар, няма гаранция, че онази, с косата, няма във всеки един миг да се изправи пред него - и да го покоси? 

Тъй че може това пък да не са само мои проблеми, как мислите по тази пункт? Изобщо кажете нещо де, какво се умълчахте? Или ще помислите? 

Или пък изобщо не сте дочели това: блазе ви на вас, ах, какви добри тарикатчета сте станали? Правилно, що пише тоз нещастник Грънчаров требва решително да не се чете - та да ви е леко на душите, нали така? 

Край. Спирам. Май пак прекалих, а? 

Хубав ден ви желая и прощавайте още веднъж! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

6 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров, Грънчаров, още ли се мотаеш. Стига вече с твоите глупости, защото като ти се увредят бъбреците и минеш на хемодиализа, пак лекарите ще са виновни? Аз и Любчо съветвах да си гледа здравето, а той горкия се занимаваше с политика...устата му пресъхна да плюе по Радев.

Анонимен каза...

Грънчаров не спира да тормози образователната система със своите глупости, но се изкарва сам той тормозен. Бизнесът обяви че търси 240 хил работника, но за Грънчаров работа все няма. Той си е наумил че трябва да е в образУванието, по възможност директор. Сега се мотае за едни мижави 1500лв, вместо да изтегли един бърз кредит и да иде да се оперира. Защото като се влоши, ще му е нужна много по-голяма сума, ама това Грънчаров не иска да го разбере.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря за тъй сардечната загриженост. Само дето не сте зацепил каква е същината на проблема. Четете пак, белким некога зацепите...

Анонимен каза...

Зацепихме. Нямаш доверие на лекарите. Е, тогава иди при някой електричар или водопроводчик за второ мнение.

Ангел Грънчаров каза...

Нищо не си зацепил(-а). Смисълът решително ти убягва, таваришч. Имаш некои дефекти в душата, затова така...

Анонимен каза...

Здравейте, г-н Грънчаров!

Трябвало е да ви кажат, че тази операция може да се направи и НЕлазарно, традиционно - със скалпел. Това, според някои, даже е за предпочитане. И така няма да я плащате, защото ще минете по каса!

Поздрави,
Свилен