Щом като комунистите и путинците така силно мразят Горбачов, то каква тогава трябва да е позицията спрямо него на истинските антикомунисти?

Горбачов никога не се бил отрекъл от комунизма - го критикуват критиците му отдясно. Истината обаче е друга; ето какво казах на едно място на един такъв крайно антикомунистически настроен критик на Горби: 

Не си прав. Не си информиран. Горбачов даде много интервюта. Слушал съм го в разговор с украинския журналист Дмитрий Гордон. Там не само че се отрече от комунизма, но и го прокле. И каза, че обича свободата. И заради нея е направил нужното да съсипе комунизма, пръв враг на свободата. Аз затова го и уважавам. 

От само себе си се разбира, че това интервю го даде много по-късно, а не когато беше начело на КПСС и СССР. Остана тогава, когато беше водач на комунистите, да каже, че е против комунизма. Ако го беше казал тогава щяха директно да го обявят за луд. 

Горбачов баламосва комунистите доста време за да го допуснат да съсипе комунизма им. Чудесно ги баламосваше. Чак в 1991 г. осъзнаха какво става и му спретнаха преврат. В резултат на който КПСС беше забранена. 

Такова нещо у нас не стана. БКП не беше забранена. Прави си сметка колко голяма е заслугата на Горбачов за забраната на КПСС. Най-голямата. 

Че съм прав по този пункт ето ти още едно хубаво доказателство. Кого най-много мразят комунистите и путинците? Горбачов, нали така? Е, това не е ли признание от тяхна страна, че неговата заслуга за съсипването на тъй милия на сърцата им комунизъм е най-голяма? 

Аз никога не мога да правя това, което правят комунисти. Те мразят Горбачов, аз затова го и обичам. По причините, заради които те го мразят толкова, аз точно по същите причини пък го уважавам и обичам. Затова именно съм и антикомунист...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo