Поне светлина да има. Тази система има и дори възможност за зареждане на джиесем, но се чудя дали да я снабдя с джиесем щото ще го загуби, пък е и доста глуха...
Между другото оня ден като ходих при бабата я попитах дали й свети лампата и бабата ми отговори ето какво:
- Да, работи, свети ми, милата лампичка! Тя ми е станала като дете, аз много си я обичам. Като мина около нея тя светва и аз почвам да й говоря: "Миличката, ти как ме усети че дойдох тука? Ах, колко си ми умничка ти?! Браво, че си имам поне теб, душице, дето ми светиш винаги като те наближа?". Абе, Ангел, чудя се и не мога да проумея как така тази лампа е така умна и ме усеща като мина наоколо, то това е цяло чудо?
Това ми каза бабата, аз се засмях, но не й обясних как лампата я усеща, не й казах за сензор и пр. технически дивотии, казах, че не мога да обясня как става, че не знам рекох, не пожелах да й разваля тъй чистото детско любопитство, не развалих магията. Щото бабата живее в един магически свят, очевидно, живее като в някаква приказка.
В която, за жалост, около нея има предимно крайно лоши хора, които, убеден съм, й съскат като змии като я видят или срещнат...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
12 коментара:
Дайте GSM на бабата да звъни в ПоТВ.
инженер Пашов
Ах, колко сте добър! И ах, колко усърдно се хвалите след всяка ваша "безкористна" добрина! Ах!
Другарко, Вие го приемате като "хвалба", а то всъщност е призив и Вие, с Вашето тъй благородно сърце, законно възмущаващо се от моята низост на несрещан злодей, да направите нещичко за някой изпаднал в нужда човек...
Откъде открадна лампата? Водата крадена, сигурно и лампата си взел от общото мазе.
Самохвалко.
Купуваме си нещата, другарко? Вие само с крадене ли смятате, че те се придобиват? :-)
Кого лъжеш, бе? Откъде пари?
Я се дръж културно МА! :-) Виж я ти, ще ми говори като мутреса. Тоя блог да не ти е бащиния! Кучка!
Онзи ден баба Марийка е взела пенсията. Грънчаров ѝ е прибрал 50 лева уж за лампа, която реално струва 15 лева. С останалите 35 лева Грънчаров е отишъл на казино и ги е проиграл на машинките. Той има страст към хазарта и залага пари. В Долна баня се опитва да го играе и лихвар, там му викат "Ачо Лихвоточката".
Другарко, а Вие как разбрахте тез тъй интригуващи подробности? :-) Присъствахте духом на моите разговори и срещи с баба Марийка ли? :-) Телепатично ли ме следите? Или имате ясновидски способности? Обяснете, интересно е откъде знаете тез тъй интересни подробности. Апропо, искате ли да Ви дам възможност да опитате да убедите и съда, че това, което дърдорите по мой адрес, е истина?
Ачо Лихвоточката, както е известен в Долна баня
АчО ПазачО-Качамака, както е познат в Пловдив
Истината е, че той вече разполага с нотариален акт за апартамента на баба Марийка, която е убедил да му го прехвърли. По този начин Грънчаров изпълни заветната си мечта да вземе жилището на бедната старица и при удобен момент ще започне дейности по неговата продажба.
Това беше дългогодишната цел на Ангел Грънчаров, сега най-после той я е изпълнил.
Сега докато може ще прибира пари от пенсията на баба Марийка, която лъже, че трябвали за адвокати и сметки.
А истината е, че той пръска тези пари по казина и игрални зали в Пловдив, както и при една мургава жрица на любовта, упражняваща най-дребната професия.
Другарко мари, откъде знаете тез неизвестни и за мен самия неща ма? :-) Ясновидка ли сте, агентка на КГБ ли сте, просто съчинителка с буйное воображение ли сте? :-) Кажете, споделете, за да разберем - и да се посмеем...
Публикуване на коментар