Лошо ли е кат Кире да ринеш кал и да не се сбиеш с тези, които те снимат - и убаво ли е кат Боко никога да не ринеш кал само щото некой може да те снима?

По повод на тази снимка влязох в дискусия с умници мутро-гербоваци, гдето тъй чистите в нравствено отношение мутри се възмущаваха, че "Киро" ринел кал само за да го снимат (и затова постъпвал лошо!), а пък Боко постъпвал убаво кат никога не ринел кал, щото ако почне да рине, некой ке го снима и ке се изложи (кат Киро!). Ето нашия там разговор, турям го и тук щот добре знам, че след моята реплика ще си изтрият и коментара, и снимката:

Инж.Здравко Зафиров: Ше гласувам за тия дека са ринале кал, ма не са се снимале ка ринат кал. 

Ангел Грънчаров: Боко ли е ринал кал без да се снима бре, таваришч мутро-гербовак? Где го виждаш да е ринАл и да не се е снимАл? 🙂 А като рине кал Кирил Петков, какво, да почне да се бие с тия гдето го снимат, така ли предлагаш - за да не го снимат? Кажи де, да ти чуя тъй умната ти мислЪ? Значи да ринеш кал е лошо щом некой те е снимал, умнико? А кат Боко никога да не си ринАл кал е убаво - щот он се снима само като не рине кал, така ли?

И тъй, фундаменталният въпрос е: 

Разбирате ли тънкостите на тъй изискания мутро-комунисто-гербовашки "морал", с извинение за тъй неуместната в случая дума?

И още един въпрос: 

Ако видите некогаш тъй добродетелния бабаит Боко да рине кал в некое пострадало от наводнение село, колко пъти ке се прекръстите по повод на това, че сте почнале да имате твърде опасни халюцинации?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo