Великият Слави Дъ Клашъра ще помогне, разбира се, на баба Марийка, ама... някой друг път - тъй да се рече!

Баба Марийка си има вече в апартамента 3 лампи, които ще осветяват стаята й и коридора. (В кухнята си има соларна лед лампа от доста време.) Лампите й се захранват от батерия, зареждана със соларен панел. Вече няма вечер и нощем да е в пълна тъмница, "като в гроб" (това са нейни думи). 

Соларната система й подари звездният ютюбър Слави Дъ Клашъра. 🙂 С което донякъде изпълни мисията си на посланик на доброто в Града на доброто Пловдив... 🙂 

Майтапя се бе, Слави още мълчи, зер нима може от висотата на която се е издигнал, да падне толкова ниско, че да се унижи да помага на някаква си там нищо и никаква бедна, болна, самотна и нещастна стара, на 90 години, жена...

Това е соларното панелче, закрепих го на прозореца, от вътрешната страна, щото ако опитам да отворя изгнилия изцяло прозорец, най-вероятно ще падне стъклото, както падна на другото крило... да видим дали така батерията ще се зарежда... би трябвало да се зарежда, ама не съм сигурен...

Великият Слави Дъ Клашъра ще помогне, разбира се, на баба Марийка, ама... някой друг път... тъй да се рече!

Закарах и вода на бабата, ама ми е неудобно да го кажа, щото някой пак ще закрещи, че безсрамието ми нямало предел - щото, видите ли, съм се хвалил с това, че й помагал! 

(Що ли пък някой друг не вземе нещичко да направи за бабата и тогава аз ще го похваля, ама май няма такива...)

Приятна вечер ви желая!

ДОБАВКА: 

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo