Майчице, какъв кошмарен сън сънувах тази нощ?!

Дамата на снимката е новата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" инж. Камелия Стоянова, която е прочута най-вече със своята тъй показна набожност; учениците до нея са нейни приближени активисти, участвали най-верноподанически в терора над учителя-дисидент-еретик Грънчаров - и имащи, респективно, неоценими заслуги за опраскването и изгонването му от това училище...

Тази нощ се събудих от един сън, съвсем странен, дори сюрреалистичен, мистичен даже; подобни сънища често ми се явяват напоследък (много често като се събудя, забравям сънуваното, но този път положих специални усилия да го запомня: като се събудих, записах в бележника си на смартфона какво съм сънувал, взех мерки да не го забравя!), и тъй, разказвам: 

Сънувам значи, че съм в час с учениците си, обсъждаме важен въпрос, даже и въпроса, който обсъждаме, си спомням съвсем точно сега сега (той беше записан на бялата дъска!); обсъждахме въпроса:

"Защо правото на силата не е право и дори е неправо, т.е. е криво - и защо истинското право е онова, което се основава само на силата на правото?" 

Малее, как оживено обсъждаха тази тема учениците, даваха примери, взети от самия живот, надпреварваха се да разказват неща, които те самите са преживели и изстрадали, разни там случки и сценки дори от детството, примерно: 

- Моят баща често, без да ме пита какво аз мисля, ми шибва шамар, изхождайки от правото на по-силния, обижда ме, какво да правя не знам, не се търпи вече; 

- На улицата имаме един побойник с големи мускули, хулиганин, жалък боклук, но силен; тероризира всички нас; ако се обединим, ще сме по-силни от него, ще можем да го набием, но има ли смисъл, след това като ни среща поотделно, ще си отмъщава като ни пердаши; 

- При демокрацията на изборите побеждава партията, която е по-силна, т.е. повече хора са гласували за нея, но къде е гаранцията, че тази партия е права? Ами ако по-слабата партия е казвала истината, ако по-слабата партия е правата, ако с нея е правото? Защото най-лъжливата партия обикновено побеждава на изборите, нали така, господине? 

- Огромната Русия нападна малката Украйна, какво има повече да приказваме? Като е огромна обаче това не я прави автоматично права, ами ако украинците са прави? На какво основание тогава Русия се меси в техните работи, казва им как да живеят, само затова защото има повече танкове и самолети ли? 

- По-силният финансово, т.е. този, който има повече пари, нима има право да печели винаги съдебните дела с по-бедните от него - само затова, че може да даде по-голям подкуп? У нас делата в съда ги печили онази страна, която даде по-голям подкуп, господине, как е възможно такива идиотщини да се случват у нас? 

- Господине, ами директорката на нашето училище Ви тормози, ние знаем това, четем Ви блога, добре де, но това, че е директорка, че има власт, че е по-силна от Вас, нима я прави автоматично права? Боже, какви глупости говори и прави, а тя се мисли права, завалийката?! 

И така нататък, изказванията валят като порой, разбира се, в учебния кабинет е твърде шумно, аз едва успявам, както обикновено, нещо да кажа, в моите часове учителят не може да вземе думата от учениците, точно така си беше и преди изритването ми от училище, преди опраскването ми от него през 2014 г. И в съня беше същата шумотевица, и в съня, представяте ли си, се случи онова, което много често се случваше и в реалния живот, в действителността: по едно време вратата на кабинета се отвори и влезе, моля ви се... директорката, мило и лицемерно ухилена; класът стана, както е по правилник, тя вдигна ръка и рече: 

- Мили мои деца, мили и скъпи наши ученици - тя е известна с лицемерното, с крайно лигавото си говорене, само да я чуете как лигаво говори, ще паднете от столовете си! - преди малко от двата съседни кабинета дойдоха възмутени ученици в директорката, пратили ги техните госпожи, и ми се оплакаха, че във вашия кабинет шумът е толкова голям, че не може да се работи, не може да се учи! по тази причина ми се наложи да дойда, след малко съм наредила да дойде и заместник-директорката другарка..., пардон, госпожа Камелия Стоянова, за да направишм протокол за произшествието - и да накажем вашия учител г-н Грънчаров, който явно не умее да овладее дисциплината или реда в класа. Продължавайте работата си, ето, и г-жа Стоянова дойде, ние ще наблюдаваме какво правите и защо така жестоко крещите, ние пък сме длъжни да документираме произшествието... Приятна Работа ви желаем, вие си продължете часа, а ние само ще гледаме и ще записваме впечатленията си! 

Учениците ме гледат усмихнато и с интерес чакат моята реч; аз се усмихвам и казвам ето какво: 

- Госпожо директор, не си давайте труда да стоите и да наблюдавате какво става в нашия час, не си губете времето тук, аз с пет думи ще Ви разкажа какво става и Вие ще можете да идете в кабинета си да си гледате другата работа. Знаем че имате на главата си много друга работа и затова ще Ви освободим.Та тук в този наш час обсъждаме важна тема, има много желаещи да се изкажат, явно на учениците им е доста накипяло, явно никой в часовете не им дава възможност да изкажат това, което им е на душите; по тази именно причина ораторите и се изказват така високо, с висок глас, сякаш крещят ония истини, които са осъзнали, но са били принудени да премълчават толкова много време. В часовете по философия, както показва самото име, се уважава свободата на изразяването, а това човешко право на свободно изразяване е фиксирано даже и в Конституцията; интересно е да се отбележи, че там, в Конституцията, няма нищо записано относно това как гражданите трябва да упражняват това свое право, с висок, с нисък, със среден глас ли; по този тъй важен за Вас, очевидно, въпрос там нема нищо записано. А пък понеже ето ние тук обсъждаме проблеми на правото, в него има, да Ви кажа, един принцип "Онова, което не е изрично забранено със закон, е разрешено!", на това правно основание ние тук, в часа по философия, когато ни се наложи, когато въпросите изискват това, си позволяваме да говорим и на по-висок глас, да, налага се, при това всеки оратор сам, напълно свободно решава на какъв глас да произнесе речта си. По тази именно причина Ви съветвам да внесете на следващия учителски съвет поправка в Училищния Правилник, в която изрично, ясно и точно да се фиксират децибелите, които са разрешени и ония децибели, които са забранени, щото до момента и Училищният Правилник, подобно на Конституцията, мълчи по тоз тъй съдбовно важен за Вас, както сега откриваме, въпрос. Защото... 

Бившата "крайно либерална" директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която има две велики световно-исторически заслуги по време на тъй славното си 12 годишно управление: опраска, изрита, уволни по чисто мутренски начин учителя-дисидент и еретик философа Ангел Грънчаров и... започна несвършен още епичен ремонт на физкултурния салон, продължил таман 12 години...

В този момент почервенялата като рак директорка не издържа повече и изкрещя: 

- Млъкни бе, нахалнико, ти как смееш да ми увърташ тук и да ме правиш на идиотка и за смях?! Ще ми философства той! Не позволявам в мое присъствие да се мисли, точка! Егати наглеца! Млъквай и изпълнявай, започвайте класа, пардон, часа! 

В този момент тъй набожната заместник-директорка Камелия Стоянова вдига ръка да каже и тя нещо, аз я поглеждам още по-любезно ухилен, но в този важен момент един ученик не издържа, скача и изревава ето тия думи: 

- Как пък ти, госпожо директор, си позволяваш така да крещиш на нашия учител?! Безобразие някакво, за каква се мислиш ма? Това да не ти е комунизма, че да си позволяваш такива хамалски ругатни спрямо учител?! Какъв пример ни даваш на нас, учениците?! 

Аз здравата се стресвам и понечвам нещо да кажа, за да притъпя изпусналия нервите си ученик, но в този момент разярената директорка, забравила всяко лицемерие, изкрещява на ученика: 

- Вън, вън, вън! Напусни кабинета и отивай да ме чакаш пред директорския кабинет! На "ти" ще ми говори той, ти къде се намираш бе, нещастник?! 

В този момент заместник-директорката Стоянова вдигна ръка и започна ето каква реч: 

- Такъв грозен език и от учител, и от ученик аз не съм виждала и срещала никога досега в живота си! Явно в този клас и в тия часове по философия анархията е достигнала крайна степен! Аз смятам, уважаема госпожо директор, да прекратим с нашия краен либерализъм и да изгоним най-после учителя Грънчаров от нашето училище, щото мъдрият народ неслучайно е казал "Вържи попа за да е мирно селото!". С просто око си личи, е г-н Грънчаров е пълен некадърник. Изобщо не става за учител. И аз като лидерка на учителския синдикат "Подкрепа" в нашето училище тия дни ще организирам събрание да го изгоним от синдиката и да предложим опраскването му и като учител. Щото неговото повече не се търпи, казвам това като учителка и най-вече като най-набожна и религиозна жена, пардон, дама! Освен това... 

В този момент, когато въпросната властваща особа явно се вдъхнови и словото започна да й тече като буен порой, изведнъж сградата на училището (тя е панелна!) почна да се клати, учениците скочиха, някои завикаха "Земетресение, бягайте!", а друг ученик, ухилен до ушите, изкрещя "Путин пусна атомна бомба над Пловдив!" и... аз се събудих, облян в студена пот! 

Майчице, какъв кошмарен сън?! Как да не се събуди човек при такъв страшен сън? 

До мен съпругата ми лекичко дишаше, което ме успокои: уф, всичко явно е било сън?! Божичко, аз си бях помислил, че е самата истина! 

Та такъв сън сънувах тази нощ. Абсолютно същия като безчет реални случки, които съм преживял в годините преди моето опраскване - и през годините на славното директорстване на въпросната директорка, тя се казва Стоянка Анастасова, учителка по литература, по поезия, по български език. Прочее, тя наскоро се пенсионира, а нова директорка е посочената от нея нейна бивша заместничка и сърдечна приятелка другарката Камелия Стоянова, която с тъй хубавата си и набожна реч за малко да предизвика земетресение във въпросния сън. 

А дали пък самият Бог, възмутен от думите й, наистина не разклати грешната пловдивска земя? 

Земята на Града на доброто Пловдив, в който... абе да не призвам повече, че думи нямам напров! 

Прочее, между другото, и съпругата ми, и аз, разбира се, сме все още безработни. Няма учителски места за нас, никъде не ни вземат, нищо че кандидатствахме навсякъде и тази есен. 

Промяна в пловдивското, пък и в българското образУвание нема и не се предвижда да има. (Съпругата ми тази сутрин започна работа като... чистачка в една фирма, а има две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език; естествено, и тази есен за нея не се намери работа в нито едно училище даже и в най-отдалеченото село на Пловдивска област, въпреки че тя кандидидатства за безброй вакантни места...) 

Хубав ден ви желая, скъпа сънародници и сънароднички, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки! И по-приятни сънища от моите ви желая също така, драги ми дремлювци и поспаланковци!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата. 

Добави в Svejo