Масата от народ изнемогва от простотия: какво ще правим с простотията, а?

Kaloyan Borisov: Господин Грънчаров е развил идеята за гръбнака и мозъка на нашето общество. Станала е хубава дискусия където чух много мъдри думи.

Във всичко, което пиша се старая да изказвам единствено лично мнение. Не се опитвам да го налагам, също така не се приемам за абсолютен авторитет в собствените си очи. Приемам направените забележки и мисля, че дължа малко обяснение за използвания подход.

Вероятно много неща могат да ме изплашат, но като емигрант няма какво да губя. Смятам, че преди да търсим дявола в детайлите, трябва да дефинираме "Що е Ад на Земята?". И какви други същества живеят там. Опростяване на обществото в поколения и анализ на техните възможности за мен е един от подходите в търсене на ангели между онези с рогата. Аз съм последния, който може да засегне личност с качества и самочувствие, но за сметка на това със силни думи много успешно дърпам за опашките шалфиви герои.

Доказали се личности има във всички поколения и възрасти, но не се намират лесно. След разгонване на чалгарите рядко остава някой, но той или тя със сигурност са различни и заслужават внимание. Много често след това заедно търсим и анализираме детайли.

Не си губете времето с ментета, защото живота ви ще изтече в безвремие и изкуствени проблеми.

Да кажа и аз нещичко. По темата.

Елитът, водачите на един народ е всъщност мозъкът на обществения организъм. Той винаги е немногочислен, не само в нашето, а и във всяко друго общество. Това са най-добрите, аристократите. Те именно са мозъкът на обществото.

А гръбнакът е средната класа. Тия, дето разбират свободата и се ползват от нея. И допринасят за просперитета. Дето правят фактически просперитета.

Гръбнакът и мозъкът са толкова важни, че са директно свързани, нали така? То и в гръбнака има мозък, който е жизнено необходим. Без гръбнак няма движение, т.е. настъпва парализа.

В България няма нито средна класа, нито елит. Елитът ни е менте, псевдо-елит. Имитация. Истински елит имаме твърде малко, това са единици духовни личности, давещи се в морето от простаци. Средната ни класа е в процес на раждане все още. Пак са малцина, не повече от 5-10 %. И като капак на всичко дори и те нямат достатъчно развито съзнание за свобода. Имат някои доста опасни дефекти и кусури. Примерно и сред елита, и сред средната класа имаме доста склонни към измяна представители, които са способни да си продават душите на дявола. Пример: Боко си купи Даниел Митов и други такива, професори и пр., дори Ректора на СУ си купи. Продажници колкото щеш. Сред елита ни имаме не мозъци, а лайна, и извинение за думата, но не мога да се откажа от нея щото е на място.

Какво ще правим с простотията, а? Масата от народ изнемогва от простотия. Сред учителите ни има твърде много простаци и чалгари! Страшна работа! И мижитурки бол има сред учителите ни. Единици са истинските учители с мисия. И те обикновено са изгонени или сами се махат. Аз затова от години не само говоря за това, че нещо трябва да се прави за промяна на гибелната ситуация в образУванието, но и се мъча с последни сили да влияя за промяна към добро. Отвсякъде срещам стена от неразбиране и безразличие. Думи нямам. На пръсти се броят тия, които разбират и ме подкрепят с нещичко. Кошмар!

Спирам дотук. Да видим дали некой от елита ни ще се изкаже. Обикновено нашенския елит мълчи, щото са предимно глупави сноби...

Боже, пази България! 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo