Каква благотворна и благодетелна акция предлагам на гражданите, съзнаващи се като небезразлични?

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Минали са, оказва се, точно 10 години от излизането на тази моя книга - и от сбирката на Дискусионния клуб, който с тази обява се свиква за обсъждането й. Оказва се, че тези неща са станали през 2012 г. Две години по-късно моя милост ще бъде опраскана-уволнена от въпросното училище, Клубът ще бъде ликвидиран, а аз ще бъда остракиран от образУвателната система на тъй приказната страна Мутроландия. Властващите в образУванието мутро-комунисто-гербовашки калинки, оказа се, са безпощадни в съдбовната за тях битка по опазването на тъй изгодното за тях лично, но плачевно и катастрофално за народа и страната статукво в образУванието. 

Книгата с това заглавие беше издадена за първи път преди 10 години. Това е една книга, представяща философията и стратегията за истинска промяна в образованието, за превръщането му в съвременно, ефективно и пълноценно. Заради тази книга, тъй опасна за властващата в образованието бюрокрация, авторът й беше опраскан, уволнен, изритан и дори безжалостно остракиран по най-грозен мутренски начин от образователната система, нещо, което сториха властващите мутро-гербовашки калинки, тъй загрижени за запазването на печалното статукво в нея. Както и да е, който иска да си набави тази книга в нейното второ издание, може да си я поръча без проблем...

В тази връзка ми хрумва следната идея (знаете, че моята душа е нещо като неизчерпаем резервоар от какви ли не идеи, коя от коя по-провокиращи и предизвикателни; провокиращи и предизвикателни за мисленето, разбира се; макар и изритан от образУвателната система направо на улицата, аз продължавам да си изпълнявам съвестно ролята на философ и учител по философия!); та ето каква ми е идеята, не крия, интересна ми е реакцията на всички вас, читателите на моя блог и на моята фейсбук-страница:

Предлагам неколцина от групата на небезразличните граждани да посетим пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да поискаме среща с новата директорка инж. Камелия Стоянова (временно-изпълняваща длъжността поради провалянето на "конкурсите" за директори!) и да й зададем ето този въпрос:

Може ли да ни даде доказателства, че опраскването на Ангел Грънчаров, титулярния учител по философия, изритването му от училището по толкова грозен начин (с мотива, че въпросният учител е "пълен некадърник", че "не става за учител", че "няма качества да бъде учител", да, точно с тези възтъпи мотиви ме уволни нейната предходница, на която сегашната директорка, прочее, активно помагаше в опраскването ми!) е довело в крайна сметка до действително повишаване на качеството на обучението на учениците по философия и по гражданско образование, т.е. е довело до позитивна промяна, до промяна към добро; може ли новата директорка да обоснове един такъв извод, да ни убеди, че опраскването на учителя Грънчаров е било наистина само в интерес на качественото обучение на учениците? 

Този главен въпрос предлагам да й зададем, ще бъде безкрайно интересна реакцията й, съветвам ви да дойдете и лично да се убедите сами - с очите и ушите си; ако дойдете, гарантирано няма да съжалявате; ще имате безценния шанс да научите изключително вълнуващи неща! И към горния въпрос да добавим още един, а именно: 

Ще можете ли да ни обосновете убедително, че опраскването на учителя по философия Грънчаров не е било по някакви други, непристойни за признаване мотиви (примерно чисто политически!)? 

И да добавим следната необходима констатация:

Ако го сторите тогава ние, небезразличните граждани, ще похвалим училищното ръководство за тази акция по изхвърлянето на въпросния учител по философия и гражданско образование, но окаже ли се, че не можете да обосновете убедително, че мотивите за опраскването на учителя по философия Грънчаров са били единствено в интерес на качественото обучение на учениците, тогава ще поискаме, в качеството си на граждани, това същото училищно ръководство не само да поеме вината за това, че е ощетило учениците, че е навредило на тяхното пълноценно обучение по толкова важен предмет като философията (и гражданското образование), т.е. в крайна сметка е нанесло невъзвратими щети на тяхното идейно, личностно, духовно развитие. 

И тук, по този пункт, ние, гражданите, няма как да приемем, че едно разкаяние от ваша страна би решило проблема, поемането на отговорността не е достатъчно. Затова ще поискаме да разберем:

Как това ръководство възнамерява да се реваншира, да изкупи вината си - ако това изобщо е възможно? 

Щото ние смятаме, че това не е възможно, разбира се!

И има още един пункт: 

А дали въпросното училищно ръководство съзнава вината си и поема отговорността за ония щети, които то с волунтаристичното си поведение нанесе също така и на самия учител по философия и гражданско образование Грънчаров, тъй грозно изритан от училището, и не само това, ами и спомогна за остракирането му от образователната система за цели 8 години - и безвъзвратно?

Ето тези въпроси, чини ми се, ние, гражданите, наричащи се небезразлични, сме длъжни да поставим, щото ако не ги поставим, тогава ще се окаже, че просто не сме небезразлични, ами се е оказало, че сме станали съвсем безразлични.

Тази ми е идеята. Това ми е и предложението към всички вас, уважаеми дами и господа граждани, читатели на блога ми, на фейсбук-страницата ми, вероятно, предполагам, някои от вас са небезразлични; е, разбира се, нищо чудно няма да е сред вас да има и безразлични, все пак живеем в приказната страна, неслучайно наречена Мутроландия. 

Да, сигурно има и такива "граждани", на които изобщо не им пука за станалото; не им пука и за състоянието и бъдещето не само на това училище, но и за качеството на образованието на младите хора в него, пък и не само в него, но не им пука и за състоянието на българското образование, а в крайна сметка изобщо не им пука и за България, нали така излиза, нали правилно разсъждавам, кажете де, защо мълчите? 

Новото-старо (или старото-ново!) ръководство на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

Толкова от мен. Приятни размисли ви желая! Хубав нека да ви е и денят, той, неделният ден, е благодатен именно за такива размисли по истински важни въпроси като този, който току-що ви поставих!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo