Защо жизнено и духовно непълноценните така силно мразят личностите, ползващи се от свободата си?

Моцарт и Салиери

Kaloyan Borisov: Едни и същи хора от дъното на душата си мразят Зеленски и Кирил Петков. Причината за тази омраза на всички е ясна. За мен е любопитно, кога подобни хора ще намразят мен. 

Искам да им изпратя картичка с посвещение от Калифорния. 

Господин Грънчаров е разказал в своя видео канал много житейски истории за отмъстителното поведение на засегнати душички. Дълго помнят. С години се крият незабелязани в дупки и чакат удобен момент за удар. Отнася го не само мразената личност, но и всички негови близки. Тъй като рано напуснах България за мен това звучи феодално-фантастично, но нямам причина да се съмнявам в думите на Грънчаров. Вероятно повечето личности зависими по един или друг начин от нашата икономика или администрация живеят в подобен страх от разплата на засегнати. Живеят в страх от несправедливост за себе си и своите близки в далечното бъдеще. Вероятно приемат всяко свое публично говорене като неоправдан риск за бъдещи проблеми. 

За какви европейски ценности, права и свободи мечтаем, когато трепериш от евентуално засегнати, дълбоко окопали се в земята около теб. 

Кирил Маричков пееше: 

"И не искам тъй ням да стоя край брега 

да очаквам промяна и все да мълча." 

За разлика от него искам да променя нашия свят не да живея в общество, където няма нищо българско. 

Гласувайте. 

Ангел Грънчаров: Жизнено (духовно: умствено, морално) непълноценните имат едно-единствено любимо занимание: да мразят личностите, ползващи се от свободата си, т.е. тези, които ги превъзхождат. Не знам дали това е само българска черта, вероятно не е. Но понеже българската добродетел е завистта, у нас това вероятно е по-силно изразено. И отмъщават безжалостно. Би следвало всеки що-годе развит човек да го е разбрал. 

Примерно в нашите "академични", с извинение, или университетски учреждения общо взето друго не правят освен да водят такива личностни войни, които на повърхността се осъзнават като войни за власт (постове, привилегии, командировки, звания и други благинки!). 

Аз зная примерно един институт на БАН, навремето се наричаше "Философски" (сега има Бог знае какво име!), който е пълен с посредствени и откровено бездарни кариеристи, които се изяждат в тия борби - и по тази причина той е изцяло безплоден. Цялата им енергия отива за тези битки. И затова също така "нАучната" им продукция е изцяло негодна за каквото и да било (служи само за имитация, за преструване, че нещо правят, т.е. за лъжене!). Но е важно поне това, че редовно си получават заплатите - без нищо да дават в замяна. 

Това е една от останките от комунизма. Остров и резерват на комунизъм. Не се намериха смели управници, които да ликвидират този тумор.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo