Днес в предаването "На Агората..." водих разгорещена полемика и тежка битка с безскрупулно нагли комуноиди-простаци! :-) Дотам, че май си влоших здравословното състояние, още ме боли сърцето, тия неща не остават безследно. За спомен ще останат тези снимки. Нищо чудно да се наложи някоя от тях да използват за... некролог! :-( Знае ли човек какво го чака? А аз съм така устроен, че се грижа даже и за това, което ще е след мен...
Прочее, гледах преди малко интервю на млад човек, създател на филм за Кристиян Таков ("МОРАЛЪТ Е ДОБРОТО"), да ме прощава, в момента не мога да му напиша името (не се сещам). Замислих се. И в главата ми се появи следният крайно неприятен въпрос:
Трябваше ли Кристиян Таков да умре за да разберем колко ценна личност беше той? (Някои го ценяхме и приживе, но повечето тогава усърдно го плюеха, нали така беше?) Добре де (пиша това, макар че нищо у нас не е добре, а всичко е тъкмо наопаки на доброто и правилното!), ами, да допуснем, Кристиян Таков, Бог да го прости, беше още жив и беше, да допуснем, в политиката: представяте ли си сега как жестоко щяха да го плюят тези, които сега или мълчат, или пък дори лицемерно го хвалят?!
И още един въпрос ме терзае: за да оценим що-годе достойно някой по-забележителен наш сънародник, някоя по-"едра", по-забележителна личност (като Кристиян Таков!) трябва ли преди това да го убием? (Щото нали се сещате кои го убиха - тия, които го плюха, обиждаха, ругаеха всекидневно!)
Още много други въпроси възникват около филма за Кристиян Таков. Необходима ни е дискусия по тях. Мълчанието е грозно. Докога ще убиваме тъкмо личностите, които са ни най-потребни?! Кога най-сетне ще се вразумим и ще престанем да проклинаме всичко у нас, що е личност, пък и, опази Боже, смела, правдолюбива и достойна?
Толкова. Може да почвате да ме плюете...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
7 коментара:
Имаше едни примитиви Пеко, Мако, Дако, Янчо...Такови, та този Кристиянчо има ли нещо общо с тях? Щом го хвалиш - явно има. Престани да спекулираш със здравето си и не мисли че ако умреш някой ще зажали за теб.
Нуждаеш се от спешна психиатрична помощ преди да си се самоубил.
Благодаря, таваришч, за загрижеността за мен, много мило, че толкова си се загрижил за мен. Само че как можа да ти щукне в кратуната такава мислЪ за некакво мое "самоубийство"?! Очевидно е добре първом ти самия да се възползваш от съвета си към мен и да потърсиш спешна психиатрична помощ - щом имаш такива тъпо-злотворни халюцинации...
Като не си добре с нервната система, няма да се явяваш на екран и да обиждаш достойни зрители.
Грънчаров, ти наистина не си добре. Много се забавлявам с твоето шоу и глупостите, които дърдориш. Недей да умираш, все повече ще изкукуригваш и ще ставаш все по-смешен. :D
От злоба и от зависимости от ДС/КГБ съвсем си превъртел.
А така, таваришч, пиши по петдесет коментара! Може пък некогаш душевната ти мъка да се понамали поне малко, а?
Публикуване на коментар