Метро станция във Вашингтон. В студена януарска сутрин, мъж с цигулка се спира и започва да свири произведения на Бах. По това време около 2000 човека преминават през метро станцията, тръгнали за работа. След около 4 минути... мъж на средна възраст забелязва музиканта, спира се за няколко секунди и продължава. След около 6 минути... цигуларят получава и първия си долар. Една жена хвърля един долар в шапката му и продължава. След 10 минути... 3 годишно дете се спира, но майка му го дърпа за ръката да продължи да върви. Това се случило с всички деца минали от там. За 45 минути непрекъснато свирене, само 6 човека се спрели пред музиканта, за да послушат за малко. 20 човека му дали пари, а около 2000 го отминали. Мъжът събрал 32 долара. След 1 час музикантът спрял да свири, а метро станцията заглъхнала в тишина. Не се чули аплодисменти, никой не отишъл при музиканта, да го поздрави. Никой не разбрал, че това е Джошуа Бел, един от най-големите виртуози в света. Той изсвирил 6 от най-трудните за изпълнение произведения писани някога. Цигулката му струвала 3,5 милиона долара. Два дни по-късно, Джошуа Бел изнесъл концерт в Бостън. Всички билети, на средна цена от 100 долара, били разпродадени. Той изнесъл същия едночасов концерт със същите 6 произведения на Бах. (Магията на Думите) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: :-) Що ли показва тази история? Че и най-културните хора, изтънчени ценители на изкуството, тоже са тъпанари и простаци като нас, а? Успокояващо е това, нали така? :-)
ДОБАВКА:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
10 коментара:
Нищо не разбрах от тази история. Случайните минувачи по улицата не са длъжни да познават човека, който им свири на цигулка. На концерта са отишли хора, които познават и ценят това изкуство. Така че не разбирам какво се опитва да внуши Грънчаров. Откъде накъде мисли че всички минувачи по улицата са "най-културните хора, изтънчени ценители на изкуството"? Откъде накъде, "от дек на дек" както викаше един?!
Гражданино, на вас явно ви е трудно да разберете, че "най-културните хора, изтънчени ценители на изкуството" са малцинство във всяко общество. Вярно, по едни места това малцинство е 1%, на други е 5 или 10%, но все пак е малцинство. Тъпи и ограничени хора, гражданино, има във всяко общество, дори в най-развитите общества. Тълпата, гражданино, винаги е глупава, та нали затова е тълпа? Американската демокрация обаче, гражданино, е направила така, че масовият тъпанар да не пречи на амбициозните и талантливи хора да се развиват, да творят, да печелят. И онази демокрация, гражданино, допуска грешки, но значително по-малко от нашата балканска псевдо-демокрация. Ако си тъп и необразован, и за теб ще има нещичко, но ще си знаеш мястото и няма да заемаш позиции, които се полагат на най-образованите и културни хора.
До анонимния таваришч, дека нищо не разбрал:
Таваришч, лесно е, опитай да вденеш: цигуларят в концертната зала, и на улицата свири по един и същ начин, нали така? Който разбира от изкуство, който обича музика, ще успее да сфане това, нали така? Оказва се, че минаващите покрай уличния музикант изобщо не разбират от музика, нали така? Ама същите тия ще отидат на концерта му - защото тогава знаят, че музикантът е провъзгласен за гений - и ще платят 100 долара за входен билет. Е? Що излиза тогава? Прави си сам изводите. Ето и ти четеш моите коментари, казуси, анализи, слушаш ги, пък не зацепваш смисъла им. Ако, да допуснем, БАН полудее и ме обяви за "класик", тогава ти ще ми бъдеш най-големио почитател и само ще ме фалиш, нали така? А сега ме плюеш от ранна сутрин до късна вечер. Защо ли, таваришч? :-) Теперь зацепи ли? Сфана ли колко ти е акъло? А аз съм си все същият и с титлите, и без тутлите. Ти харесваш бълвочите на таваришч прафесар Ива Хрыстав само щот он е с прафесарская титла, нали така? Зацепи ли теперь поне малко?
Май и "Живко Желев" не е зацепил нещо, ама карай... Иначе поздравления за това, че го имитираш така добре... да не си му син бре?
Хахахха да ти имам и логиката която я извади. Извода е елементарен за хора дори и с ниска интелигентност - кой човек даващ 1000 $ за билет ползва метрото че да го чуе?
100 долара е билетът, таваришч. Даже в Америка нема билети по 1000 долара, тъпчо.
Музикално образованите, възпитаните и културните хора в Америка не се возят в метро, тъй ли? Таз пък тъпня откъде ти дойде в болната главица?
И откъде знаеш, Грънчаров, че точно същите тези хора, които са го подминали на улицата, след това ще отидат да го слушат и гледат в залата? Някой обявил ли е "Ето, аз подминах този гений на улицата, но след 2 дни отидох да го слушам и платих 100$"? Ако никой не е казал такова нещо, тогава и ти си един лъжец и манипулатор.
Таваришч, мисли малко бре? Що не мислиш изобщо? От съвсем същия човешки тип са тия, гдето на улицата не са му обърнали внимание, а на следващия ден отиват да платят 100 долара да го слушат. Тоест са тъпанари като теб...
От съвсем същия тип не значи същите...има огромна разлика.
И какво значение има туй, таваришч? :-) Я помисли малко...
Публикуване на коментар