Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран, ако имате проблем и не виждате изход, ако търсите промяна, по-добро качество на живот и просите на поразия от когото ви падне пред очи, обадете се на философа Грънчаров, да станете двама.
Георги К. Бояджиев
Таваришч поклоннико на таваришчите Путин и Сидеровский, къде и кога е ставало дума за просене бре? Ще оскотееш от злоба, нещастнико. Като одъртя все по-злобен ли ставаш? Не миряса ли поне малко?!
Ангел Грънчаров каза...
Таваришч (...), къде и кога е ставало дума за просене, бре?
Грънчаров, забавлява ме неумението ти да си служиш с българската реч, елементарните ти правописни и стилистични грешки, наситените ти с шаблони и проклятия писания на човек, объркан поначало в живота, а заел поза на философ-психолог, който не разбира ни от философия, ни от психология. Вегетирал по милост от следването си в някогашния Ленинград до днес, защо вечно разчитащ на подаяния и милост от хора доверчиви и добри по душа? Толкоа ли си нещастен, та сееш само духовна смрад, питам се.
Георги К. Бояджиев
Таваришч Бояджиевич, като се изплю тъй обилно, олекнА ли ти на душата, стилисте и поете? :-) Ха ако си се облекчил поне малко, иде се поклони на портретите на любимите ти таваришчи Путин и Сидеровский, може патом още повеке да ти раздобрее... :-) Апропо, ний, писателите, си пишем както си искаме: щото писането е свобода, таваришч плюещи даскале...
Ангел Грънчаров каза...
...Апропо, ний, писателите, си пишем както си искаме: щото писането е свобода, таваришч плюещи даскале... 1.11.22 г., 8:57 ч.
Понеже... "ний, писателите, си пишем, както си искаме, щото писането е свобода", то затова и петте милиона читатели, както твърдиш, ще се изпотрепят да купуват стотиците твои томове продукция. Любим образ си ми, другарю Грънчаров, с хленчовете и наглата просия, и особено с творбите, писани през дългите самотни нощи в кабинката на пазача от името на митична група "небезразлични граждани" (ПашевЪ, Баба Марийка, Евгений Тодоров, сем. Асса), които творения на будната гражданска съвест по стил мязат на донос до водещия оперативен офицер в Държавна сигурност. Чета те внимателно, със съчувствие, философ Грънчаров, как да не те чета, такива като теб извисени, завършени духовни натури се раждат една на девет милиона българи!
Георги К. Бояджиев
Завистта и злобата са много тъпи емоции, таваришч Бояджиевич. Крайно тъпи. Интересно е, че не сфащаш това...
Публикуване на коментар