МАЛКА ПОДСКАЗКА: За да ви облекча в размислите ви давам ето какъв пример: Вежди Рашидов освен че е прочут скулптор, освен че е спечелил много пари и от изкуство, и от други работи (не дотам пристойни и чисти!), т.е. освен че е милионер, също така на залеза на живота си имА честта да бъде избран за председател на Народното събрание. По всичко излиза, според обичайните представи, разпространени сред народа, той, Веждито, да е преуспял и то свръхмного, нали така излиза? Сега обаче се опитайте да схванете ето какво:
А (примерно) моя милост, дето съм беден учител, при това репресиран и изгонен от образУванието от властващите мутро-гербовашки калинки, по тази причина, за да живея някак, съм принуден да работя като нощен пазач вече доста години, съм напълно провален (по обичайните представи на народа!), съм аутсайдер, маргинал и пр., нали така излиза? (Тези дни погледнах каква ще ми е пенсията ако изобщо доживея до възрастта да я получа и се ужасих: заради това, че съм изгонен от образованието и последните 8 - !!! - години не съм бил учител, пенсията ще ми е съвсем мизерна, значи, за да оцелявам някак, аз посмъртно трябва да работя като нощен пазач!)?
И ето, въпреки това, аз лично смятам, че съм по-преуспял човек от самия Вежди Рашидов: защо ли така смятам, кое ми дава основание да мисля така? (Е, вярно, имам 30-тина книги, които съм написал и издал с мои лични пари, от учителската ми заплата навремето, е, вярно, книгите ми стоят по складове и книжни борси щото книжарите ги смятат за непечеливши, здраве да е; издавам и две списания, философско, нарича се ИДЕИ, и за съвременното образование, нарича се HUMANUS, работя всеки ден обаче и учителствам, изнасям разни уроци в Мрежата, в ютюб, това ми е работата, та как така да съм преуспял повече от тъй великия Вежди Рашидов?)
Амче аз ще кажа нещо още по-възмутително: Веждю е по-голем по възраст от мене, да не се сравнявам с него, макар и него да го побеждавам по успялост, но аз ще кажа и нещо съвсем възмутително и направо кощунствено: аз съм по-преуспял дори от вашия идол, имам предвид моя набор, он се вика... Боко Борисов!!! Да бе, и самия Боко побеждавам: он сигур е милиардер, Бог знае колко е богат, но ето, аз смея да кажа, че съм по-богат и от него, да не говорим, че съм по-успял и от него!
Как така, а? Лудост ли е това да се сравнявам с най-успелите хора у нас, със звезди като Боко и Веждю и да твърдя, че съм успял повече и от тях? (И от Слави Трифонов съм по-успял, прествавяте ли си - или и това не можете да си го представите?) Кажете де, разбирате ли защо така говоря - или ви се чини, че съм превъртял тотално?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
9 коментара:
Нищо общо няма с парите. За това е много странно като се оплакваш от безпаричие. Остави парите на нас комонуидо путинофилите а ти се занимавай с истински важните неща. Председателя на Народното събрание, директора на някакъв пропаднал техникум в Пловдив, купчина бетон на някакаво тепе...
А може би успехът е човекът просто да приеме себе си такъв, какъвто е, а и ние самите да го приемем без да се изживяваме в ролята на някакви негови съдници от позицията на бленувано чувство за превъзходство - ако е сребролюбец, да си живее със сребролюбието си; ако е мошеник, да си живее с мошеничествата, ако е простак, да си живее с простотията; ако е философ, да живее с философията си; без да мисли, (той ЧОВЕКЪТ), че някой му дължи нещо и, че всички трябва да бъдат като него.
Успехът е просто нещо: “Живей и остави и другите да живеят.”
По повод на коментара на ананимния таваришч дежурен оплювач:
Таваришч, хем лъжеш, че успехът за теб нема нищо общо с парите, хем твърдиш, че парите требва да ги оставим на вас, комунисто-путинофилите, добре де, опитай се да зацепиш, че изпадаш в противоречие! :-) Ха като помислиш как да излезеш от него и ако измислиш нещо, ми се обади пак...
Господин Хаджийски,
Тезата Ви звучи много съблазнително, но ако се позамислим, не е така. Да Ви дам пример.
Казвате никого да не съдим и да го оставим да си прави каквото иска. Живей и другите остави също да живеят. Да, ама как разбират живота другите? Ами ако някой от тях е изпаднал в жестоко заблуждение и не само, ами и постоянно заблуждава другите, т.е. сее заблрудите си? И на тази ожснова пречи, вреди на живота им?
Казвате: не съди. Значи да оставим мерзавеца да прави своите мерзости, включително и на нас да вреди, на лъжеца, като ни лъже, да не обръщаме никакво внимание, нещо повече, да му смигваме дяволито и съучастнически: живей както си искаш, и нас остави да живеем - в морето от лъжи, с което си ни залял и потопил? Така ли да правим ни съветвате?
Давам Ви един пример, лично преживян и изстрадан от мен: някаква си там мутро-гербовашка властваща калинка реши да ме опраска щото й бях станал трън в очите; каза си: имам власт, мога, що да не го опраскам? Аз й казах, че училището не е нейна бащиния, влязохме в спор, в дискусия, зер нали сме уж демокрация. Тя обаче не обича дискусиите и ме опраска. И нещо повече, ползвайки влиянието и властта си (връзките си, включително и в средите на ДС!) направи нужното аз вече 9-та година да не мога да си намеря работа като учител.
Аз как трябваше да реагирам? Да не я съдя, тъй ли? Да й кажа: амче тя така разбира живота, да я оставя да си живей, аз пък ще си живея там, гдето тя ме натика (в безчет унижения!)! Не знам дали сте приживял нещо подобно и дали можете да ме разберете. Несправедливост знаете ли що е? Как тогава да не съдим ония, които съсипват живота ни?
Между другото Боко съсипа живота на милиони българи, сега щяхме да живеев в пъти по-добре ако тази гад не беше се наместила с лъжи на най-високото място в държавата ни. Да му простим, да пием по една студена вода, да му кажем: он така разбира живото, да ни краде, да разбойничества, нека да си го прави, а пък ний така разбираме живота: да сме роби и да прощаваме!
Тъй ли предлагате да правим?
Не си разбрал пак. Парите не са важни по принцип. Но ние комунидо путинистите сме тъпи и поради това се занимаваме с тях. За теб остават важните неща. Enjoy!
Като вий, комуноидо-путинците, сте тъпи, таваришч, как разбрахте все пак, че парите не са важни по принцип? :-) Май пак се издъни и осра...
Господин Грънчаров, според мен имаме твърде сходни мнения по отношение на представата за успех, но ги изразяваме по различен начин. Ако приемем, че Вие съзнателно или подсъзнателно сте приели да следвате житейската съдба на определен архетип - а именно - на непреклонния към недъзите на обществото или съответната система философ, каквито са били и Сократ, и Русо, и Маркс, и Толстой, и Ницше, би трябвало да се чувствате успял човек, просто защото сте останал верен на принципите, в които вярвате и не сте приели обстоятелствата примерно, че отразяването на тематичната урочна единица в училищната материална книга в бюрократичното общество е доста по-важно от качеството на проведения урок или пък, че следването, макар и формално, на съответните образователни стандарти по съответния учебен предмет, е по-важно от тяхното усвояване, разбиране, осмисляне от обучаваните млади субекти. В крайна сметка упражняваната професия е само средство за препитание, а както твърди колегата мислител К. Г. Юнг, носеният от нас архетип е вечен, защото е съдба.
А в конкретния случай Вие сте направили онова, което е трябвало да се направи - опитали сте се да защитите идеите, в които вярвате, а именно - правото на труд, водейки дела. Друг е въпросът дали представителите на съдебните институции в модерното наше общество са били носители на архетипа на “справедливия съдия.”
При всички случаи успелият човек вярва, че следва идеите, в които вярва, и вярва, че затова е успешен.
Не, г-н Хаджийски, нямам такъв принцип че "отразяването на тематичната урочна единица в училищната материална книга в бюрократичното общество е доста по-важно от качеството на проведения урок или пък, че следването, макар и формално, на съответните образователни стандарти по съответния учебен предмет, е по-важно от тяхното усвояване, разбиране, осмисляне от обучаваните млади субекти." Ако беше така, щяха да ме уволнят по друг параграф, а именно дисциплинарно, за нарушения. Нямах никакви нарушения. Гледах си съвестно работата. Просто като личност и демократ бях опасност, бях враг на системата и за да я запазят, охранителите й ме опраскаха. Това е чисто политическа по естеството си репресия. Властващите употребиха властта си за да се разправят с един техен критик. Народът обаче проспа шанса си да заеме вярната позиция. Щото всички вярваха, че съм нарушител, имащ принципа... че "отразяването на тематичната урочна единица в училищната материална книга в бюрократичното общество е доста по-важно от качеството на проведения урок или пък, че следването, макар и формално, на съответните образователни стандарти по съответния учебен предмет, е по-важно от тяхното усвояване, разбиране, осмисляне от обучаваните млади субекти." :-)
Усещам се прекалено млад (31г), за да изразявам мнение свързано с успеха в живота, тъй като фактите ми показват, че за тази възраст успех е променливо понятие. Но въпреки това ще опитам.
Успешен мисля е човекът, който е допринесъл по морален и стойностен начин към света. Успешният човек е запомнен и запечатан в човешката история. Успешният човек не се страхува. Той разкрива същността си пред света бидейки наясно от опасността да бъде бит и руган.
За съжаление критериите за успех в човешкото тълкуване са всякакви и разнообразни. Например в очите на феновете си товарищ Путин е успешна личност. Поради което можем да стигнем до първи базов извод - успехът е субективен и варира спрямо околната среда, в която се намирате.
Публикуване на коментар