Георги Пашевъ: Бивш комунист няма, така както няма и бивш военен и бивш агент. Дори и да си мисли, че се е променил, някъде дълбоко в себе си си носи червената закваска.
Ангел Грънчаров: Тази мантра на "истинските антикомунисти" е доста блудкава и дори глупава ако се подложи на осмисляне. С целия риск да бъда оплют здравата ще кажа само (никога не съм бил комунист и няма как и да бъда!), че комунистът, доколкото е човек, не само може да се промени и да се отрече от комунизма си, но и да си върне човешкия си облик, да обикне свободата и пр.
Даже тук ще разкажа вкратце една интересна история.
Когато дойде "промяната" (за промяна у нас се говори вече 32 години, че и повече!), имам предвид първите месеци след 10 ноември 1989 г., моя милост, понеже съм активен човек, реших да посетя общи събрания на всички партии, нови и стари, и не само ами и да взема думата там и да им произнеса поне една реч. И така, в един прекрасен ден аз отидох в кино "Кочо Честименски", в голямата зала там имаше събрание на пловдивските комунисти (още не се беха преименували на "социалисти"!), които бяха решили да се отворят към обществото и да се демократизат, видите ли.
Слушах доста време техните речи, по едно време като дадоха думата на народа, моя милост поиска думата и там, от трибуната, дръпнах едно слово, чиято същина или есенция беше:
"Вие, комунистите, сте много грешни, вашата партия извърши много престъпления спрямо българския народ, всеки от вас, като е бил в нея, носи отговорност за тях; как можете да изкупите вината си ли? Ще ви кажа, макар нищо от казаното не е мое, само предавам това, което човек може да прочете в Библията: едно разкаяния на грешника трябва да бъде искрено, истинско, нелъжливо; за целта всеки от вас трябва да излезе на площада или на улицата, облечен в скъсани дрехи, да падне на колене пред хора, да почне да си скубе косите, да почна да плаче, ама с истински сълзи, а не предизвикани щот сте си намазАле очите с кромид лук, да почне да се бие с юбруци по гърдите и да вика, да крещи ето тези думи:
"Хора, аз съм голям грешник, аз сгреших много, аз бях комунист, а едва сега осъзнах, че комунистите са престъпници и разбойници, че са лъжливи и крадливи, че са убийци, че не само убиват, но и убиват особено жестоко, безмилостно и подло; аз някои неща не знаех и затова вярвах на комунизма и на комунистическите водачи, които се оказа, че са именно разбойници; но нищо не може да ме оправдае, че бях в тази престъпна и разбойническа партия... и прочие!"
Казах накрая на цялата умълчала се зала, пълна с комунисти от Пловдив, че аз точните думи, които требва да кажат на народа, не мога да им ги съобщя сега и те да си ги запишат, а пък след това да ги прочетат, а че тия думи трябва там, на улицата, в прахта, да се родят в техните собствени души и пр.
Аз тогава бях млад, на 30 години само, но бях не по-малко луд от сега, казвах каквото мислех и пр.
Като произнесох речта си, която беше изслушана, кой знае защо, в пълна тишина, с внимание, муха да мръмнеше в залата, щеше да се чуе, аз очаквах възмущението на седящите в залата да бъде толкова мощно, че поне да падне покрива на киното и да ни убие всичките; да, ама не, знаете ли що стана тогава, в оня паметен миг?
Ако има някой, който е бил тогава на моите години в онази зала, нека да свидетелства, стига да си спомня речта ми, но стана следното: щом завърших речта си, в залата се чу един стон, сякаш всички издишаха в един такт въздуха от дробовете си, пък след това половината хора в залата почнаха силно и бурно да... ръкопляскат, представяте ли си, а пък другата половина почнаха да крещят като обезумели ето тия думи:
"Какъв е тоя, дето ни обижда така грозно бе? Как смее тоя луд човек, тоя подъл враг да обижда нашата славна партия?! Какви са тези глупави думи?! Свалете го този от сцената и ни го дайте да го убием бе?! Леле, докъде доведохме положението с тази демокрация: да се гаврят някакви луди философи с великата ни партия и с нас, комунистите?! Смърт на народните врагове, свобода на народа! Разстрел за тази фашистка отрепка!"
Ето такива думи, драги ми "антикомунисте" Пашев, дето дрънкаш врели-некипели и за комунистите, и за нас, некомунистите, ми крещяха ония комунисти от залата ная кино "Кочо Честименски" в оня момент и в очите им се четеше омраза към мен, не по-малка от тази, която се чете в твоите очи когато ме наричаш "болшевик" и "комунист" и бръщолевиш врели-некипели по адрес на ДБ, на ПП, на Кирил Петков, когото също наречаш "комунист", което пък е съвсем смешно вече!
Но да не пропусна извода: в онази зала около половината от комунистите ми ръкопласкаха, представяш ли си?! Те дали са станали човеци, дали са се покаяли, а, как мислиш, "християнино", щот има и друг един момент: Христос дали би се съгласил с твоята тъй "антикомунистическа" теза, че немало било бивши комунисти, с която авно се надяваш да детронираш самия Георги Жеков от "антикомунистическия престол", представяш ли си каква велика свръхзадача си си поставил? :-)
Спирам, че се разприказвах! Хубава вече на всички!
ДОБАВКА:
Георги Пашевъ: След година и половина страдание, започнах най-после да узрявам, че всичко е въпрос на нагласа към живота. Ако имаш градивна нагласа, все ще издаяниш...
Ангел Грънчаров: Животът на човека не е къща или жилищен блок, че да се гради. Думи и изрази като "градене" на живота показват, че изказващите се не разбират великото естество на живота. Живота като градеж и като строеж го разглеждаха тъкмо комунистите. Казвам това защото е срамота образовани хора да не знаят тия неща. Животът е тайнство и борба за достойнство. И прочие. Отдавна съм обяснил тия неща най-понятно в книгите си. Ако Пашев, на когото обещах да му ги подаря, благоволи да вземе хартиените издания на моите книги, които подготвих, ще му ги дам когато каже, може още днес. Разбира се, за това той трябва да надмогне погнусата си да пипне книги на "комунист" и "болшевик" като мен, за какъвто тия дни имах честта да бъда провъзгласен от него (и то само защото възразих на неговата промутро-гербовашка кампания по неуморно денонощно оплюване на Кирил Петков и ПП!)...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Пашев се определя като анархо-комунист.
Какво очаквате?!
Пашев май се е добрал до ония 4-хиляди лева, дето ги дават от едно посолство.
Публикуване на коментар