Путлер днес е чичо сам
Преди 16 години на този ден Путлер получи на тепсия главата на Анна Полииковская. Журналистката се беше откроила като негов най-опасен критик в Русия. Убиха я точно на рождения му ден.
Чудех се какво ли ще поднесат на владетеля си неговите убийци на кръглата му годишнина днес, когато навършва 70 години. По украински данни, споделяни като достоверни от западни разузнавания, убитите в Украйна руски окупатори надхвърляха преди седмица 61 000 души и броят им расте с всеки изминал ден. Скоро ще станат 70 000 хиляди – с темповете, с които гинат. По една дивизия за всяко десетилетие от живота на Путлер. Или по един туман, ако вземем за единица мярка бойната единица от 10 000 души, приета в армията на Чингис Хан.
Путлер е днес това, което е армията му. Вместо с цветя, овации и международни почести, каквато очакваше тя в Киев, получава горчиви новини в Москва. Посреща юбилея си морално разбит, победен на полето на честта. Близки съюзници (по документи) му отказаха посещение в Москва във връзка с личния му празник.
Откакто нахлу в Украйна той е самотен на световната сцена. Но поне в началото се надяваше да бъде самотен, но победител. Сега е само самотен. И не се знае докога ще удържи и този фронт, преди да се окаже сам и срещу собственото си обкръжение и да попадне в котел, от който не може да избяга, а само да се застреля или да се предаде. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар