По аудиокнигата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (която правя напоследък в ютюб) получих следния отзив от г-н Жак Асса и г-жа Иванка Асса, в който се поставя важен за образованието и възпитанието проблем; тезата им при това е обоснована с помощта на концепцията на д-р Зигмунд Фройд:
Изслушахме с интерес лекцията ти за СВОБОДАТА в образователната система. Ние също обичаме свободата, но сме на мнение, че образователната система прилича на (някак сме навикнали с метафорите), значи прилича на АТОМНА РЕАКЦИЯ. Това показва, че трябва да бъде КОНТРОЛИРАНА. Въпросът е как да се осъществява контролът. Методът днес е „тоягата и морковчето“ (пак метафора). Който „слушка папка, който не – „тояга“.
Дойде ни наум македонеца-премиер на България Андрей Ляпчев (от 1926 до 1931 г., след правителството на проф. Александър Цанков, поради което бил наречен „джентълмен на българската политика“). Твърди се, че негова любима фраза била „Со кротце, со благо и... со мъничко кютек“!
Може би не знаеш, но Жак е „запален привърженик на Фройд“ доста преди 1989 г. Имаше от библиотеката на баща си „Въведение в психоанализа“ и доста често го използваше. Сега сме намислили пак да използваме Фройд във връзка с понятието СВОБОДА (но „со мъничко кютек“).
АЙСБЕРГЪТ, който изпращаме, представя накратко теорията на Фройд.
Към сферата на подсъзнанието се отнасят множеството влечения или нагони, които са недостъпни за съзнанието, а също така мислите и чувствата, които са подложени на цензуриране. Тези мисли и чувства не са загубени за индивида, а просто пътят за тяхното припомняне е затворен, те се проявяват в съзнанието не пряко, а опосредствувано, по заобиколни пътища — в грешките на езика и писането, в заблудите на паметта, съновиденията, травмите и неврозите. Налице е също и сублимация на несъзнаваното — заместване на забранените влечения или нагони със социално допустими действия.
Сферата на несъзнаваното притежава огромна жизнеспособност и е неподвластна на действието на времето. Мислите и желанията, изтласкани (например в периода на детството) в областта на подсъзнанието, могат отново да проникнат в съзнанието дори след десетилетия, и то с предишния си емоционален заряд и способност за въздействие върху съзнанието.
Това, което сме свикнали да наричаме съзнание в широкия смисъл на думата, покриващ душевния живот въобще, представлява, образно казано, айсберг, по-голямата част от който е заета от подсъзнанието. В най-ниската част на айсберга се намират основните запаси на психична енергия, мотивировките и влеченията.
Предсъзнанието е тази част от подсъзнанието, която всеки момент може да се превърне в съзнавано. Тя е разположена между съзнанието и подсъзнанието. Предсъзнанието прилича на огромен склад на паметта, от който съзнанието черпи необходимия си материал за повседневната си дейност.
Това съвсем не е случайно сравнение. До голяма степен то обяснява особения афинитет на психоаналитичните мислители, например Юнг, към източната философия и в частност към психологията на будизма. Именно там базата на психичната дейност се определя като „виджняна-алая“ — континуум на познавателни образи в най-широкия смисъл на думата, от който съзнанието черпи своите съдържания.
Нагоните са сили, подтикващи човека към действие. Физическите аспекти на нагоните Фройд нарича потребности, а психичните — желания. Нагонът съдържа четири компонента: източник, цел, импулс и обект. Целта се състои в това, да се намалят потребностите и желанията до такава степен, че по-нататъшната дейност по тяхното удовлетворяване да стане излишна. Импулсът е енергията, силата или напрежението, с помощта на които се удовлетворява нагонът. Обекти са тези предмети или действия, които задоволяват наличните в нагона потребности и желания.
Фройд предприема опит да сведе всички нагони до две основни групи: нагони, поддържащи живота (нарича ги ЕРОС) и нагони разрушаващи живота (нарича ги ТАНАТОС), които съответствуват на сексуалните и деструктивни влечения. Този фундаментален антагонизъм е налице винаги, но може да бъде непрозрачен за съзнанието, защото повечето от нашите мисли и желания са свързани не с един от тези нагони, а са резултат от тяхното взаимодействие. Нагоните са каналите, по които протича особен вид енергия, която се подчинява на собствени закони.
Структура на психиката:
ТО – изградено от инстинктите. Намира се в подсъзнанието. Работи на принципа на удоволствието – проява е на стремежа към удоволствието. ТО не е подвластно на възрастта.
АЗ – роб на трима господари (ТО, СВРЪХ-АЗ и реалността). ТО винаги иска да задоволява своите желания, СВРЪХ-АЗът потиска тези желания и инстинкти, а реалността създава трудности в задоволяването им. Води се една непрестанна борба между инстанциите, където АЗ-ът е в служба на множество господари. АЗ-ът е в ДОБРО ЗДРАВЕ, когато успява да задоволи желанията/потребностите на ТО по приемлив за СВРЪХ-АЗ-а начин.
СВРЪХ-АЗ – част от психиката формирана благодарение на обществото. Това са ценностите, идеалите, моралът, съвестта. Всичко научено от родителите, учителите и други след тях. СВРЪХ-АЗът контролира, позволява, забранява и наказва.
СВРЪХ-АЗът влиза в сферата на подсъзнанието и служи като цензура за ТО, така че да получава удоволствие само по СОЦИАЛНО ПОЗВОЛЕНИ НАЧИНИ.
Ако СВРЪХ – АЗът не се оформи, или не е достатъчен силен, хората стават АСОЦИАЛНИ.
А СВРЪХ–АЗът не може да се оформи без НАЧАЛЕН НАТИСК от външната среда, т.е. без „мъничко кютек“ не може да се СЪЗДАВА ОБЩЕСТВО (нещо, което ежедневно виждаме).
Лошото, с което сме съгласни с тебе е когато в образованието се прилага „МЪНИЧКО ГОЛЯМ КЮТЕК“!!!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар