Докога в училищата ни ще учат младите да мислят "единствено правилно", в канона на непоклатимите догми на мутиралия, на само мимикриралия комунизъм?

Казвате че не било променено училищното образование по история, липсвали учители по история с ново мислене и пр. Точно така е. Но нима положението с учителите по философия и по гражданско образование не е още по-трагично? И нима тяхната роля за личностното и най-вече идейното формиране на младите е по-малка? Ами ако е и по-голяма дори?

Аз съм точно такъв учител, цял живот съм бил такъв и ми е ясна ситуацията. (Цял живот работих като учител с изключение на последните 8 години, в които мутро-комунисто-гербовашките властващи в образУванието калинки не ме изгониха и не ми забраниха да учителствам!) Описал съм катастрофалната ситуация в училищата ни в своите книги за промяна в образованието. 

След 10 ноември 1989 г. като учители по философия и гражданско образование в училищата почнаха да работят другарите и другарките, които преди това са били щатни труженици в различните партийни организации, били са щатни партийни и комсомолски дейци; те намериха своя тих пристан в училищата и успешно се криха там от бурите на демократичния преход с оглед да оцелеят за по-добри времена; е, оцеляха, разбира се, но междувременно се занимаваха с тровене на душите на младите, на учениците. 

Давате ли си сметка на какво учеха тия другарки и другари младите хора на България?! На комунизъм ги учеха, естествено, на робофилщина ги учеха, на русофилщина ги учеха, на комуноидна психопатология ги учеха, естествено. Години наред съм водил люти битки с тази напаст, която владее и регионалните инспекторати, кадрите на комунизма са и там, същият манталитет господства и там. Същата увреденост задава тон и диктува даже и на младите учители какво да правят, предписва им как да учат младите да мислят "единствено правилно", в канона на непоклатимите догми на мутиралия, на само мимикриралия комунизъм. 

Такива като мен демократично мислещи учители се брояхме на пръсти. Сега ясни ли са ви пораженията върху съзнанията откъде идат, на какво се дължи отровата в душите на толкова поколения? Партията (БКП със своите мутанти - докато се стигне до ГЕРБ и "партията" ВОЗРОЖДЕНИЕ РУССКОЙ ИМПЕРИИ!) овладя образованието освен икономиката; мафията не е само в бизнеса, тя е и в духовната сфера: там именно пораженията й са най-страшни - защото са дълготрайни. 

И ето, моят личен пример е показателен: до 2014 година такива като мен "врагове на народа" някак оцеляха, но мутро-гербовашките властващи калинки, по нареждане отгоре, се разправиха с учителите като мен, които не подвихме колене да им служим, които останахме верни на своя дълг, които не станахме презрени мижитурки. 

Това исках да добавя само защото сте го подминал, а е важно. Трагедията в училищното образование е страшна. Даже реформаторските политически сили с половин уста говорят за промяна в тази сфера, което е неправилно. Тя е най-важната, решаващата всичко сфера. Това е съдбовно важна сфера. Щото тук се оформя човешкия потенциал на нацията. 

Свърших. Безброй пъти съм писал и говорил за тези неща, но кой ли ти обръща внимание?! Нали всички всичко си знаем сами - без да слушаме когото и да било?! 

И в демократичната гражданска общност нещата не са бляскави. Недъзи и тук колкото щеш. Но спирам. Щото лошотията ми дразни всички.

Хубав ден на всички и приятни размисли! (За приятни дискусии не смея да пожелая защото нали трябва да се постараете да не покажете, че сте обърнали внимание на казаното от мен? Щото аз винаги мисля неправилно...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo