Възможно ли е комуноидно-путинфилско зомби, примерно таваришч Костя Копейкин, да стане човек?

Пълната форма на въпроса, който днес ви поставям, е: 

Възможно ли е комуноидно-путинфилско зомби, примерно таваришч Костя Копейкин, да преживее духовен поврат към човечността, т.е. да стане човек? 

Защо поставям този въпрос, в какъв контекст той се роди, какъв е смисъла от такава една идея и инициатива (защото аз именно предлагам и безценен експеримент: с таваришч Костя Копейкин да се сблъскаме в полето на дискусията и убеждаването!) може да се разбере като се изгледа самото клипче. 

Вкратце казано, предлагам услугите си като философски и духовен консултант за спасяването на личността на таваришч Костя Копейкин. Първо него да спасим, щото е най-зле, щот най-много го е закъсал он, завалията, а след това ще почнем да помагаме и на не толкова опорочените като него (от лакомия към парите!) негови следовници. Нали така, нали правилно разсъждавам де, кажете какво мислите, недейте да мълчите така гръмогласно?! 

Толкова тук. Останалото - в моя коментар. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo