ПАК ИМА КОНФЛИКТ в ДСБ, на какви мисли навежда този факт?
Според мен, за да навежда на каквито и да са мисли, фактът преминава през няколко етапа и ще се оценява според критериите на всеки отделен човек, принадлежащ към общността на ДСБ.
Мисля, че моите критерии са:
1. Принципът България да бъде свободна и демократична държава, с европейска и евроатлантическа ориентация и силна растяща икономика, работеща за благоденствието на своите граждани.
2. Принципът партията ДСБ да бъде най-демократичната както по своето съвкупно мислене, така и по своето вътрешно устройство, устав и функциониране, за да дава личния си пример на всички други евентуални групи, общности и партии.
3. Принципът важните въпроси както от регионално и национално значение, така и от вътрешния организационен живот на ДСБ, да не се премълчават, но и в никакъв случай да не са насочени срещу ДСБ като цялост. Те трябва да са строго формулирани, със съвсем ясна и точна насоченост, по конкретен проблем или спрямо действия на назована поименно личност, както и да не се поставят на дневен ред единствено във ФБ, а задължително и на редовно провеждани регионални и национални събрания.
Отстраняването на членове от демократично избраните ръководни екипи, особено на такива от по-младите поколения, по един и същи начин, говори за организационен проблем, който според мен работи и срещу трите по-горни принципа, следователно изисква участието на цялата партия, а не само на членове от националното ръководство или само на избрани от това ръководство делегати. Огромният интерес по случая и разделението на членовете и симпатизантите на ДСБ и на ДБ като цяло на отделни групи, в това число и на „за“ и „против“, го потвърждава.
Според мен ръководството на ДСБ трябва да насочи енергията на младите си членове към работа в регионални организации, които трябва да имат повишени права и функции, за да определят всъщност цялата политика на ДСБ, а не обратно – ръководството да „спуска“ своите виждания за политиката ни „отгоре“ и централизирано. От своя страна, регионалните ръководства да бъдат натоварени със същите функции към по-малките групи и квартални или селски организации, както и групи от съмишленици (последните, кой знае защо, не съм чул да се организират и развиват, вероятно чакаме сами да поникнат, от космически прах). Политиката, според мен, трябва да се заражда „долу“ и да върви „нагоре“, а националното ръководство да е „работник“, изпълняващ „заданието“ на регионалните организации. Поне в ДСБ и в ДБ като цяло, трябва да е така, защото тук процентът на високо образованите членове и симпатизанти е много по-висок от този на всички партии в страната, а всеки един грамотен човек, особено от по-информираните, може не по-зле от по-горните ръководства, да предлага програми и действия.
Извод: аз мисля, че дори и от недотам премерени критики избуяват вълнения, следователно млякото е тръгнало да изкипи и е време за обсъждания на местно и национално ниво, за общи събрания, за създаване на по-адекватна и по-съвременна организация и приемане на нов устав. (Андрей Бенев)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар