Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
5 коментара:
Не и от такива с дипломи на учител.
Без дипломи ли требва да са учителите, таваришч? Защо?
Всеки занимаващ се със софтуер знае че повече научава по форумите отколкото в разните училища. Но все пак някой пише отговори в тези форуми и това са реални учители без дипломи.
Анонимен каза...
Всеки занимаващ се със софтуер знае, че повече научава по форумите, отколкото в разните училища. Но все пак някой пише отговори в тези форуми, и това са реалните учители без дипломи.
17.11.22 г., 9:43 ч.
Парадоксално! Колкото по-скучен става Грънчаров, толкова повече натрупва отрицателна енергия всеки негов пост в Interet. Неизменните теми в неговия отчайващо скучен блог:
- Участта на Баба Марийка;
- Снимки на паница с манджата, която яде;
- Препоръки и оплаквания за здравето му;
- Просия за пари;
- Реклама на книги и статии, които е сътворил;
- Лични писма до всички възможни инстанции у нас и по света с гняв и хленч;
- Ежедневни кавги с посетители, които се осмелили да му противоречат;
- Обстоятелствени словесни "чаршафи", където напомня, че е философ-психолог, а никой не го ебава за слива, както гласи старият пловдивски лаф;
- Снимки с домашния му котарак и Грънчаров в леглото, болен, с температура;
- Самохвалства колко велик е като писател и как, като писател, може да бърка както си иска Българския книжовен правопис;
- Напомняне, че Образователната система у нас е в трагично състояние, именно защото са го прогонили от всички възможни учебни заведения в България;
- Възхвала на политическия труп Иван Костов;
- Напомняне, че е антикомунист, демократ, защитник на свободата и европейските духовни ценности;
- Закани, че ще стъжни живота на всички нещастници и комуноиди, които не са склонни да го оценят;
- Пермаментно напомняне, че е опраскан, но щастлив беден чешит, който обаче е горд с духовното си богатство на типичен негодник;
- Закани, че още малко му остава да живее, но сега е златната му възраст да сътвори чудеса на философската мисъл и психология.
- Снимки от бита му на нощен пазач: как коси трева, как храни кучето Професор, как виси като сопол пред оградата на пловдивския електротехникум, как води беседа със случайни минувачи, докато стачкува (кеси) под прозорците на пловдивския Регионален инспекторат по образование на столче пред камерката си насред площад Джумаята;
- Подробен преразказ на онова, което казал-рекъл на някой местен чиновник, само че във версия, която го изкарва "велик борец за световно щастие и демокрация".
С все по-голям кеф чета за гърчовете му с претенции и заяждания на навлек в столицата на културата Пловдив. Рядък, но пък показателен случай на клинична форма на омраза.
Георги К. Бояджиев
-
Таваришч Георгий Бояджиевич, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки така прекрасно проецира своята тъй феноменална омраза към всичко за каквото се сети, свързано с моята скромна милост, че трябва да приемем, че вероятно това му носи известно извратено успокоение - от непрестанно изгарящата клетата му душа емоция, примесваща мъка, злоба и завист. Радваме се обаче, че по този начин поне малко му помагаме (ний сме хуманисти!), иначе нищо чудно един ден, от отчаяние и от мъка, да вземе да скочи от терасата.
Нека да се помолим Богу и занапред да го избавя от тъй изгарящата клетата му душа мъка, за което нашата терапия, очевидно, твърде много помага!
Публикуване на коментар