Как манипулаторът Мартин Карбовски се погаври с учителя Теодосий Теодосиев, използвайки старото плямпало със злотворна пропагандна цел?

Пълната форма на въпроса ми (която не се събира във формата на заглавието) е: 

Как манипулаторът Мартин Карбовски се погаври с учителя Теодосий Теодосиев, използвайки старото плямпало със злотворна пропагандна цел? 

Каква е целта ли? Ами ясно е каква е: да бъде обслужена руската имперска пропаганда, която, както е известно, героично воюва с целия цивилизован свят, воюва със свободата, с демокрацията, със свободолюбивите хора, с прогреса, с човещината, морали и прочие. А пък Карбовски от доста време се изживява като пресаташе на Руското посолство у нас, не зная дали това не може някак да се провери, но наблюденията показват, че той по всичко изглежда е на руска служба. Ние не вярваме Карбовский да е глупак и да обслужва руснаците само и единствено защото е влюбен в тъй навинно гледащите очички на таваришч Путин - или пък на не по-малко мило усмихнатата таваришч Митрофановая... 

Разбира се, старият дърдорко Теодосиев не се усеща за какво го използват и дърдори цял час врели-некипели под тъй благата окуражаваща усмивка и насърчаващите умилквания на тъй опитния манипулатор, който е ученик не на кой да е, а на самия Кеворк Кеворкян, известен предимно с ченгесарската си кличка (на руски това е псевдоним, никнейм!) агент Димитър от ДС, филиал на КГБ. 

Толкова тук. Останалото - в моя коментар. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo