Във Философския клуб тази вечер: Как да постигаме и пазим истината в ерата на постистината и защо философията ни е водач в това дело?

 

Поредната сбирка в нашия Философски дискусионен клуб. Разговаряме за това що е истина, как да я постигаме и пазим, каква е разликата между обяснение и разбиране, между мнение и знание и пр. Даваме и най-различни примери. Оказва се, че фактите не са "богове", че интерпретацията на фактите (теорията, осмислянето, тълкуването, концепцията, родена на тяхна основа) е дори по-важна от тях, т.е. стига се до това парадоксално на пръв поглед положение, че ако фактите не съответстват на една разумна, добре осмислена теория, то... "толкова по-зле за самите факти", това са думи на великия философ Хегел. Всеки може да си обогати представата ако се вслуша в казаното - и на тази основа да се замисли и да види нещата от нов, по-различен ъгъл. 

Толкова тук. Останалото - в моя коментар. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo