Децата в 6-ти клас се очаква да учат историята от Христос до ранното Османско владичество. Това са около 16-17 века. В тях влизат Християнство, Ислям, Византийската империя, Арабския халифат, Кръстоносните походи, Феодализма в Европа, Първо и второ българско Царство и падането под Османско владичество. Няма историк, който да специализира и да има задълбочени знания по всички тези теми. Това обаче са очакванията към децата, които са заложени в програмата.
Докато не променим учебните планове и програми, българското образование няма как да постига резултати. Казвам програми, а не учебници, защото промяната на учебника е козметична промяна, а обемът на материала остава същия. Трябва да се наблегне на повече качество, а по-малко количество. Раздутата програма не е гаранция за повече знания, а точно обратното.
Целта по история трябва да е изучване на причините и последиците, причинно-следствените връзки и познаване на няколко исторически процеса, но в дълбочина.
Абсурдно е децата да бъдат затрупвани с факти, които така или иначе не успяват да запомнят.
Четене с разбиране, академично писане и функционална грамотност - това трябва да са уменията, които децата развиват, а материалът трябва да е просто средство за развитие на тези умения. Да проучват връзките между различните предмети и да се учат да пренасят уменията и знанията от един предмет в друг. Много по-важно е децата да се научат да четат с разбиране, да отговарят на въпросите 'как' и 'защо', а не да препускат през години и имена, които накрая нямат никаква добавена стойност.
Крайно време е да спрем да имитираме реформи и да придадем смисъл на образованието. (Емил Соколов, историк)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар