Чудото се случи! Намериха Сашко! Народът ликува! Не искат наградата! Ах, колко сме... добри или...?

 

Казусът "Сашко", с който всички медии от сутрин до вечер ни занимаваха цели 10 дни, е една брилиантна операция по отклоняване на вниманието на наивниците, т.е. по манипулиране на народа, иначе казано, 10 дни ни правиха на идиоти, докато в Парламента нали се сещате какво правеха в това време? Мафията нали се сещате с какво се занимаваше докато всички вие мечтаехте Сашко да бъде намерен жив и здрав?! Е, намериха го. Ликувайте сега! И забравете за истински важните неща... Или все пак Сашко е значително по-важен от някаква си там незначителна подробност, че мафията отново се мъчи по съвсем нечестен начин да зараби пак властта в свидното ни отечество? Какво мислите вие? 

Толкова тук. Останалото - в моя коментар. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo