Възможно ли е това: да спасиш баща си, а не жената и детето си?

Картината се казва "Сцена на потопа".

Млад мъж, който се опитва да спаси баща си и напълно игнорира жена си и детето, които са по-близо до него.

Съпругата представлява настоящият живот, синът - бъдещето, а дядото представлява миналото, в което мъжът се вкопчва. Така губи настоящия си живот и бъдеще.

Перфектна метафора за това, през което преминават десетки хора, взимайки грешни решения за личния си или служебен живот.

Берт Хелингер, бащата на семейните констелации много ясно обяснява защо енергията, грижата, помощта трябва да тече напред, към децата, а не назад. Нито една река не тече към извора си. За много хора обаче това буди раздразнение, неразбиране, чувство за вина, за дълг, неодобрение и т.н.

художник: Жозеф Дезире (1797-1865)

Платното преди е било в Лувъра, а сега е в Лионския музей на изящните изкуства.

Коментар: Елена Костадинова (От страницата на Vladislav Braneff)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Възможно ли е това: да спасиш баща си, а не жената и детето си? Това не е човешко, смятам, че е глупава идеята на тази картина. (Значително по-достоверно щеше да е синът да спаси майка си, но за баща си е съвсем непонятно...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo