Като като правим добро, като помагаме на ближния човек, не го ли правим слаб, неспособен да се справя сам, което хем е зло за него самия, хем е и глупаво?

На въпроса ми "Добрите хора глупаци ли са?" (виж: Как мислите, добрите хора глупаци ли са? А умните са ако не зли, то поне задължително са безчувствени, така ли?) един човек (за него знам от опит, че е и умен, и добър!) ми отговори, че вариантите са: 

- умен и лош; 

- умен и добър; 

- глупав и добър; 

- глупав и лош. 

Съгласих се, въпреки че проблема беше дали глупостта не съпровожда винаги добротата. Но възникват още някои уточняващи въпроси: 

- А кое е по-хубавото: да си умен или да си добър, да си от умните или да си от добрите? 

- Умността или добротата е за предпочитане? Истински умният дали не трябва да е и добър, щото ако не е, значи недостатъчно е умен? 

- Умните винаги ли са преуспели материално-финансово? - Бедността с глупостта ли да я свързваме? А богатството - с ума? 

Сократ към кой от типовете е - щом е не просто умен, не просто е мъдър, но е и най-мъдрият? И е, респективно, най-добър? Да, ама прави зло все пак поне на съпругата си, на Ксантипа: щото не носи пари, нищичко не печели! (Произвежда, ражда идеи, но не печели пари от тях: щото и тогава, пък и сега, този род идеи май не се ценят много-много!) 

Ако на някого му се разсъждава и каже каквото мисли, ще му бъда благодарен... 

Хубав ден! 

Сега се сещам за още нещо: умните по-скоро на себе си ли угаждат или непременно, щом са умни, помагат и на други хора? Или ако не са добри, се грижат единствено за себе си (и за близките около себе си)? Умът дали непременно е свързан с грижа и за ближния? (Щот като правиш добро на други хора, то е напълно възможно то да се върне и на теб, а това умния човек не бива да го пропуска, нали така?)

Да, ама има нещо друго: като помагаме, не правим ли ближните слаби, неспособни да се справят сами, което пък хем е зло за тях, хем е глупаво (щото те привикват да лягат на нашия гръб?)? Значи умното е да не помагаме никому, а само за себе си да грижим? 

Питам щото имам горчив пример: синът на баба Марийка откак разбра, че аз й помагам поне с най-необходимото, я заряза съвсем и сега аз вместо да помогна, май навредих? И той положително ме смята за пълен глупак. 

Сложно стана... оплетоха се май съвсем нещата, как ли да ги разплетем, разнищим?

ДОБАВКА: 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo