Мръснишка, възмутителна ли е статуята на гол мъж, поставена пред сградата на българското посолство в Берлин?

Един българин, живеещ и работещ в Германия, ми постави следния чудесен казус, първо ми изпрати следния линк, после зададе хубав въпрос, а аз след това му отговорих вкратце началната си позиция; ето за какво става дума: 

Статуя пред българското посолство в Берлин 

Илияна: Това е статуя пред българското посолство в Берлин. Гледката на мъжки полови органи и липса на крайници е покъртителна. Сградата на посолството е мръсна и неподдържана. Жалко е! 

Въпрос: Как разбирате символизма на тази статуя пред българското посолство в Берлин? 

Спорихме за съветски паметници, че не им е мястото над бюста на Левски и Ботев, но това немско творение на изкуството как го оценявате? 

Отвърнах на човека ето как: 

Хубав казус! 🙂 Мерси! Ще кажа какво мисля. И ще попитам и другите хора. Чрез блога си. Може и клипче да направя. Темата е чудесна. 

Чел съм, че древните гърци украсявали обществените си сгради с изображения, съдържащи... еректирал фалос, явно са били къде-къде по-аморални, развратни и безсрамни дори от развратните днешни немци! (Чувал съм, че немците специално не изпадали в див бяс като видят гол човек, не се били срамували от голотата си, приемали я за нещо естествено, не знам дали е така, дали имат наистина такова по-разкрепостено отношение...) 

Интересно е, че няма дори и свястна снимка на тази тъй възмутителна статуя, за да видим по-отблизо и сами да установим дали наистина е толкова възмутителна! 🙂 Явно никой нашенец, поради огромния си и тъй възвишен морал, не се е осмелил да я снима по-отблизо, което, както и да го погледнем, си е дивотия...

А сега ето вкратце мнението ми:

Доколкото успях да разгледам статуята по второто изображение, не намирам в нея абсолютно нищо възмутително, да, нищо възмутително и грозно (безсрамно, аморално!) няма в нея! Ще кажа нещо повече: възмутително е, че някои хора намират статуята за възмутителна, грозна, безсрамна, аморална и пр., въмутителна е простотията на такива хора, ето това е истински възмутителното (според мен!). Мисля така, щото, чини ми се, в изображението на мъжките атрибути по принцип няма нищо възмутително и грозно, а също така и безсрамно (аморално). Да не говорим пък за случаите, в които изображението е изкуство, е в произведение на изкуството. 

Давид на Микеланджело също е дибидюз гол, нема гащи: о, какъв ужас?! (И са го турили на централния площад във Венеция ли беше, дано не бъркам - и то преди толкова векове! Леле, какви развратници!) 

Не мога да разбера хората, които смятат, че голото човешко тяло е толкова срамно нещо, че не бива да се пресъздава и изобразява даже в изкуството; нищо срамно няма в телата ни, както и във всеки техен орган, включително и половия. (Ако помислим добре или по-задълбочено, ще осъзнаем в един прекрасен миг, че всички ние, така или иначе, сме голи - под гащите си!) 

Чини ми се, че нашенската простотия е доста агресивна и нагла щом се е вгледала в тази статуя: не се ли сетиха нашенците да протестират пред немците с искане тази статуя да бъде махната, та да станат за смях пред цяла Германия? Ние можем още много да се излагаме, съвсем не сме се изложили така, както можем, както го умеем, нали така? 

Та значи неуморният български простак явно смета, че требе в изкуството половите органи винаги да бъдат добре скрити в некакви по-плътни гащи, нали така?! Он, нашенският простак, е голем естет, очевидно! :-) Без гащи също така нема и никакъв морал, свалим ли си гащите, край: морало ни отива по дяволите! :-) (Излиза, че моралът ни се крепи на парче плат, именно на тъй драгоценните гащи, с които истински добродетелният мъж не се разделя даже и в леглото!)

На млади години написах една статия, която публикувах в младежкия вестник на Пловдив, казваше се вестникът "Комсомолска искра", а статията - "Голото тяло", трябва да я намеря, щото е по темата. (Днес ще я потърся в архива си и ако я намеря, ще я обнародвам!) В ония години бях асистент в катедрата по Марксизъм-комунизъм на ПУ (то беше преди 1989 г.) и покрай тази моя статия станаха потресаващи дискусии, още ги помня с най-весело чувство. Простотията и в они време у нас беше немалка, дори беше епична, да се изразя така! 

Да не говорим за това, че другарите от катедрата, университета и града в онова славно време мигновено бе обявиха за... "морално деградирал човек", за "поклоннник на упадъчния буржоазен и западен морал", но и имах честта да бъда провъзгласен за... гей (и до ден-днешен отломки от туй обвинение се мержелее из публичния живот на най-културния и най-древен град на България!) 

Такива работи! Нашенската простотия не е от вчера и е много немирна и буйна. Радвам се, че и в Берлин даже и то в третото десетилетие на тъй модерния ХХI-ия век прогресивните и патреотични нашенци не се притесняват да си показват простотията, пардон, същината!

Георги Чапкънов, Да разрушиш стената...

А какво показва и говори това, че редовият български тъпанар изпитва такъв див срам от голотата на собственото (и на чуждото!) по-специално мъжко тяло, е тема, която си заслужава своето внимание, но засега да я оставим за друго време, място и настроение. (И още един въпрос: а редовата българска тъпанарка също ли следва да се възмущава от изображения на голи мъжки тела - или при нея туй е позволено? Щот редовият български тъпанар се чувства длъжен яката да се пердаши по космясалите гърди когато се фали, че он колкото мрази да гледа голи мъжки тела, толкова повече за сметка на обича да гледа голи женски тела, особено на по-цоцоранестите такива; нали правилно разсъждавам, а, дарагие таваришчи?)

Спирам дотук. Мисля, че казах нещо важно. Да си пожелаем приятни дискусии, пардон, приятно плюене желая на тия, дека нема да мълчат от възмущение по повод на моето толкова грозно изказване! :-) Хубав ден на всички!

ЗА ИМПУЛСИРАНЕ НА РАЗМИСЪЛА: 

"Който се срамува от голотата се страхува от свободата!"

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.  

Добави в Svejo