Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
вторник, 29 ноември 2022 г.
Защо, обичайки нашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, трябва да обичаме също и ближния?
Пълната форма на въпроса, който си поставих, естествено не се побира в лимита знаци за заглавие и затова се наложи да я съкратя, но звучи ето как:
Защо, обичайки Господа, нашия Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, трябва да обичаме също и ближния си като самите себе си?
Тя е по едно знаменито изказване на Христос, нашият Спасител, взел съм точните Му думи за да формулирам този въпрос. И ви го поставям за размисъл, за обсъждане също, понеже сега са Рождественски пости, време, отредено именно за размисъл по такива теми и въпроси.
Пък и за обсъждания, за дискусии, за обмяна на мисли, защо не, а, какво ще кажете?! Как вие мислите по повод на тази моя тъй странна инициатива да ви подтикна към размисъл и към дискусия именно по такава една "странна" може би, а и "излишна", тъй да се рече, тема? А по този пункт какво мислите, наистина ли ви се чини, че темата, която предлагам, е напълно "ненужна" и дори "глупава", драги мои умници и интернетни... всезнайковци? :-)
Разсъждавам, въвеждам ви в тази необятна тема, а в края на краищата се оказа, че почти нищичко или кой знае какво не съм казал по нея - и се оказа, че темата е открита за нови и нови осмисляния и обсъждания, т.е. е неизчерпаема и необятна!
Каквито, прочее, са всички ония теми по най-важните, значимите, фундаментално, безценно и дори съдбовно важните ЧОВЕШКИ въпроси.
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел ГрънчаровСТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България),изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Амче Пилат що е, да не е умолишен, че да говори пълни идиотщини? Като казва "А що е истината?" така подигравателно, в думите му има ето този смисъл: "Няма истина, аз не вярвам, че такова нещо като истина съществува!". Да, ама той като го казва има претенция, че то е истина, нали така? И излиза, че казва: "Няма истина, с изключение на истината, че няма истина!", което, съгласете се, е доста тъпо изказване, нали така? Щот с него се самоопровергава: има ли една-единствена истина, а именно е истина, че няма истина, то явно това последното твърдение не е вярно, значи истина има!
А има ли нещо трето между истина и неистина? Ако нещо не е истина, то какво е, нима не е неистина? Аристотеловата или традиционната логика е двузначна, т.е. има само две възможности - истина и неистина. Няма примерно смесица между истина и неистина, примерно 50% истина и 50% неистина или 40% истина и 60% неистина и т.н. Това е постулат на т.н. формална или традиционна (Аристотелова) логика. Ако аз кажа "Днес е петък", изказването ми може да е или истина, или неистина. Трето няма. Или е петък, или е някой друг ден. Или говоря истината, или греша, съгрешавам спрямо нея.
3 коментара:
Защо това, което казва Пилат, трябва да е истина и още по-важно, защо ако не е истина, то трябва да е неистина.
Martin Georgiev
Амче Пилат що е, да не е умолишен, че да говори пълни идиотщини? Като казва "А що е истината?" така подигравателно, в думите му има ето този смисъл: "Няма истина, аз не вярвам, че такова нещо като истина съществува!". Да, ама той като го казва има претенция, че то е истина, нали така? И излиза, че казва: "Няма истина, с изключение на истината, че няма истина!", което, съгласете се, е доста тъпо изказване, нали така? Щот с него се самоопровергава: има ли една-единствена истина, а именно е истина, че няма истина, то явно това последното твърдение не е вярно, значи истина има!
А има ли нещо трето между истина и неистина? Ако нещо не е истина, то какво е, нима не е неистина? Аристотеловата или традиционната логика е двузначна, т.е. има само две възможности - истина и неистина. Няма примерно смесица между истина и неистина, примерно 50% истина и 50% неистина или 40% истина и 60% неистина и т.н. Това е постулат на т.н. формална или традиционна (Аристотелова) логика. Ако аз кажа "Днес е петък", изказването ми може да е или истина, или неистина. Трето няма. Или е петък, или е някой друг ден. Или говоря истината, или греша, съгрешавам спрямо нея.
Публикуване на коментар