Какво става с клетата баба Марийка, имаща късмета или, по-добре казано, проклятието да живее в тъй културния "Град на доброто" Пловдив?

90-годишната баба Марийка, болна, самотна, бедна, презряна и отхвърлена от АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ, живеещи в ТЪЙ КУЛТУРНИЯ ГРАД НА ДОБРОТО Пловдив, снимката е направена в нейния СТРАШНО, НЕТЪРПИМО ЛЕДЕН АПАРТАМЕНТ без прозорци! (Дали пък некой бизнесмен в Пловдив нема да се окаже, че има... СЪРЦЕ и да й помогне като поне един прозорец й сложи, щото студът там е напълно нетърпим, щото тя живее на 12-тия етаж: за половин час докато поседях там на мен направо ми замръзнаха краката!)

Вчера, няколко часа преди настъпването на Бъдни вечер, отидох да видя как е моята приятелка баба Марийка, една отхвърлена от целия свят самотна и болна бабичка на 90 години. Понеже тя живее, с извинение за тази неуместна дума, в един изцяло негоден за обитаване, камо ли пък за живот, апартамент (той е не само без ток и вода, това "жилище" е де факто и без прозорци и врати, повечето прозорци ги няма и са обковани с разни плоскости, а пък които ги има, са негодни за използване, те са изгнили дотам, че не могат да се ползват, а на места стъклата са пукнати или дори липсват!), отвреме-навреме я посещавам и понеже нейните съседи с ясно изразени самарянски наклонности са в жестока десетилетна... руско-украинска война с немощната и болна бабичка, то никой от тях (подчертавам: никой; а в същия жилищен блок живеят 60 апартамента, т.е. някъде към 200 човека, това е едно доста оживено село!), да повторя, АБСОЛЮТНО НИКОЙ не й помага с нищо, напротив, постоянно я хулят, псуват, обиждат по какви ли не, кой от кой по-перфидни начини. 

Налага ми се също така да подчертая и този поразителен факт (дръжте се да не паднете от стола, уважаеми дами и господа, другарки и другари... съдебни заседатели и заседателки!), че понеже благодарение на моя скромна милост (аз съм пък един опраскан, изгонен, остракиран от властващите в образУванието на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ учител по философия и гражданско образование, който обаче има - засега! - някакъв достъп до медиите, примерно водя две предавания, изцяло на "обществени начала", pro bono publico, сиреч без никакво заплащане, по Пловдивската обществена телевизия!), та понеже благодарение на мен абсолютно всички пловдивчани ПРЕКРАСНО ЗНАЯТ за тъй сюрреалистичния казус "баба Марийка", оказа се, че от някъде 350-те хиляди (повтарям: 350 хиляди!!!) жители на ГРАДА НА ДОБРОТО (да, градът Пловдив се обяви не за нещо друго, а тъкмо за ГРАД НА ДОБРОТО - само Бог знае защо?!) нито един, подчертавам, АБСОЛЮТНО НИТО ЕДИН (!!!) жител на Града на доброто Пловдив не се е трогнал поне малко за баба Марийка и нито един ЧОВЕК не е отишъл в тия предколедни дни, в тия толкова благодатни за духовно просветление дни преди празника Рождество Христово да види как е баба Марийка, да поговори малко с нея, да й занесе нещичко (Христос нали помните какво казва: като помагате на изпадналите в нужда, все едно на Мене помагате!), да й направи някаква малка добрина, не, АБСОЛЮТНО НИКОЙ, да потретя или да почетвъртя, не е отишъл да каже две добри думи на клетата, самотна, бедна, изпаднала в ужасна нужда възрастна, на толкова достолепна възраст жена!!! 

Да, абсолютно никой не се е сетил даже за баба Марийка, нито се е сетил тъй великият и прославен вече в целия цивилизован свят наш съгражданин Слави Дъ Клашъра, прочут с грандиозните си подвизи в полето на финансовото преуспяване (когото специално помолихме, предвид тежкото положение на бабата, да й помогне, примерно, като й подари... един прозорец, с оглед на това бабата да не трепери през зимата от студ!), не, великият звезден Слави така се обиди на това мое де факто предложение, че вече може би пет месеца СТОИЧЕСКИ МЪЛЧИ, преструва се на "ни лук ял, ни на лук мирисал", ерго, че нищичко не знае за някаква си там нещастна баба Марийка, и то при положение (Все още ли не сте паднали от стола? Дръжте се яко, че ето сега е много опасно да не паднете и да си строшите врата!), че самият тъй звезден Слави Дъ Клашъра (да не го бъркате с другия роден великан Слави Трифонов!) е обявен от управата на нашия ГРАД НА ДОБРОТО тъкмо за ПОСЛАНИК НА ДОБРОТО, моля ви се, ето, успяхте ли да се задържите на шибания стол и сега?!?! 

За баба Марийка се преструват че не знаят и кметът на ГРАДА НА ДОБРОТО Пловдив (на когото съм писал някъде към... три хиляди ОТВОРЕНИ писма за баба Марийка, но цялата му огромна администрация се скъса да ми отговаря, че просто НЕМА НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОМОГНЕ С КАКВОТО И ДА БИЛО!), нито тъй човечният омбудсман на Пловдив, нито тъй състрадателната и проницателна популярна журналистка в Пловдив г-жа Диана Бикова (която има добрината публично да ме определи като... подлец, който дърдори постоянно за баба Марийка просто защото... си прави пиар, и не само това, ами също така, най-вероятно е и презрян мошеник, който се опитва да... заграби апартамента на баба Марийка!), да, и тя не се трогва, естествено! 

Да не говорим за това, че по казуса не се трогна и тъй християнско-католически настроения пловдивски академичен деец, имаме предвид всичколога, прославил се не само като... активен борец срещу фашизма и капитализма (!!!), не само и като страстен и всеотдаен борец срещу... "марксистко-дървени квази-философи като мен (!!!), но и като най-проницателен мислител, имаме предвид лицето Георги Пашев (наричам го така щото с него ни предстои дълъг и труден съдебен процес!), който пък има добрината да определи баба Марийка като моя... "златна мина", от която, видите ли, аз всекидневно черпя само Бог знае какви облаги, богатства, съкровища и пр.?! Ох, аз лично се изморих да пиша туй грамадно по досадността си предисловие, по тази причина спирам (скоро ще се изчерпи и лимита на ютюб от 5000 знака за писане на такова обяснение!), затуй ще продължа да пиша в моя блог!)...

Значи отидох при баба Марийка, занесох й обичайните големи шест 10-литрови бутилки вода (за да може да си мие поне малко ръцете, да пие вода и евентуално да си почиства поне малко тоалетната!), а пък съпругата ми сложи в една торбичка нещичко от нашата трапеза за Бъдни вечер, именно един буркан с боб-чорбица, няколко постни сърми и една пълнена с ориз чушка, парче постна баница с праз лук, един голям портокал и един банан (купихме си дори и ний, бедняците, кило банани, щото бяха на промоция!). (Пиша тия неща не щото съм толкова пропаднал и извратен идиот, за да се "хваля", а го правя с чисто ВЪЗПИТАТЕЛНА ЦЕЛ, т.е. да ви покажа, че не е толкова сложно човек да се ПОНЕ МАЛКО ПООЧОВЕЧИ като прояви капчица ЧОВЕЧНОСТ или, иначе казано, капчица ДОБРИНА, а и нема да се охарчи чак толкова, както, предполагам, си мислите - или сте си въобразили?! 

Да бе, пиша така щот откъде да знам защо никой от вас, повтарям, не отиде да помогне с нещо на бабата в ТИЯ ЕПИЧНИ ПЕТ ГОДИНИ (!!!), в които аз комай всеки ден пиша за нея, говоря, опитвам се да ви убеждавам, че не е толкова тежко и сложно ДА БЪДЕТЕ ПОНЕ МАЛКО ЧОВЕЦИ, моля ви се!). Ох, изчерпаха ми се думите, думи нямам вече, аз такова ПАГУБНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ (КАТО ВАШЕТО!) в живота си не съм виждал досега, не, такова феноменално чудо на чудесата в своя дълъг вече живот аз по белия свят не съм срещал - и едва ли ще срещна докато дишам!

Бабата беше в своя смърдящ апартамент-хладилник (!!!), който тя продължава успешно да пълни с абсолютно ненужни вещи, които намира в кофите за боклук (това е нейното заболяване, ако още не знаете за него!). Изслушах нейния монолог (тя има невероятно силна нужда да си поговори с някой, да си изплаче, дето се казва, мъката, щото, повтарям, НИКОЙ, АБСОЛЮТНО НИКОЙ от тъй интелигентните и културни граждани на КУЛТУРНАТА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА ПЛОВДИВ, да, на Пловдив, който, да не забравяме, също така е и... ГРАД НА ДОБРОТО!!!) не благоволява да поговори с иначе тъй миловидно изглеждащата дребничка бабичка! 

По едно време ми хрумна да запиша на видео "разговора" си с баба Марийка та да ви го предложа като КОЛЕДЕН ПОДАРЪК, да бе, та евентуално така малко по малко заедно, с общи усилия да успеем да изградим нещо като ПАМЕТНИК НА ПОТРЕСАВАЩОТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, царуващо в ГРАДА НА ДОБРОТО Пловдив, памятник, който, убеден съм, като го построим, ще стърчи по-високо дори и от ПАМЕТНИКА НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО ЗЛО АЛЬОША, което пловдивчани тъй гордо гледат всеки ден как боде небесата, а някои от тях се катерят до него за да му се покланят!

Какво ми каза бабата значи можете да чуете сами в клипчето, което направих. Това е нейната изповед на пълна самотница, която поради ПОРАЗИТЕЛНАТА БЕЗЧОВЕЧНОСТ, в която "живее", да, бабата е потопена в нещо като НЕОБЯТЕН ОКЕАН ОТ БЕЗЧОВЕЧНОСТ, в който тя някак плува, пазейки се да не се удави, та значи по тази именно причина бабата се е видяла ПРИНУДЕНА ОТ ВАС да избяга и да заживее в СВОЙ СЪВСЕМ СУБЕКТИВЕН ФАНТАСТИЧЕН СВЯТ, който обаче, ако се вслушате в думите й, ще откриете непременно, че АБСОЛЮТНО ТОЧНО ИЗРАЗЯВА СЪЩАТА ТАЗИ БЕЗЧОВЕЧНОСТ, в която клетата баба е потопена! 

Това исках да ви кажа в общи линии. Спирам, щото нямам думи повече, пресекна ми и мисълта, и оня проклет "дар перо" (с този израз ми определяше дарбата някогашната шефка на катедрата по марксизъм-ленинизъм другарката доцент по комунизъм Тина Шишкова!), с който тъй великодушният Бог ме е надарил неслучайно, може би именно за да тормозя ТЪЙ ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ВИ ДУШИ всеки ден, знам ли защо?!

Приятно гледане ви желая на туй клипче! И приятни, евентуално, размисли! Но недейте да му мислите пракалено много де, та вий всичко си знаете, нали така: аз съм развратен и подъл мошеник, коварен извратен тип съм аз, тъй че нема и нужда много да му мислите, щот вий сичко си и знаете де! Тъй че мисълта ми е, че плюенето вече може да започне, давайте, здравата плюйте, да видим кой може да произведе по-обилна плюнка или дори храчка!!! 

Щот, знайно е, аз написах това само и единствено да си правя ПИАР, нали така?! Питам се само: що некой от вас не отиде при баба Марийка и да си направи и той тоз тъй лесен пиар, а? 

Апропо, изрично питах бабата няколко пъти някой ходил ли е при нея, не, абсолютно никой не е ходил: браво на вас, драги тъй добродетелни самаряни и стоици!!!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo