Дали на гробищата да не си иззидам... гробница от книги?

Един от най-големите ми проблеми е какво да правя с купищата мои авторски книги (хартиени издания) и книжки на философското списание ИДЕИ и на HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек (също издадени на хартия през годините), които стоят никому ненужни, съвсем никому непотребни в складове и книжни борси (пък и в моята изба тук, в Пловдив, а и в къщата ни в Долна баня!). 

Това е моят голям проблем: нещо трябва да измисля за да се отърва от тях преди да умра (щото иначе ще създам големи проблеми на наследниците си, които трябва да изхвърлят всичко в контейнерите за боклук!). 

Постоянно мисля по този проблем, той моята най-голяма мъка. (Книгите, пък и списанията са нещо като мои... деца, излиза, че тъкмо "децата" ми за нищо не стават, никому непотребни са, което е голяма, непрестанна мъка за мен, техния "родител", тъй да се рече!) Какво да правя като имам проклятието да се родя в бездуховна страна, в която книгата е дотам ненужна, че в последните години даже като се опитам някому да подаря моя книга, той не я иска - а някои от най-тъпите зложелатели и завистници направо всеки ден ми повтарят, че книгите ми били ставали само за... разпалване на печките?! 

Да оставим обидата, да оставим унижението ми, майната му за това. Та значи като мисля по този тъй неприятен за мен проблем (това е нещо като моята публична екзекуция като философ и писател: представете си, че ми... режат главата, но така бавно, че това зверско и жестоко бавно рязане на главата ми продължава вече близо... 20 години, да, точно така се чувствам, тази метафора точно изразява състоянието ми!), та значи като мисля почти постоянно по този ужасен проблем, ми хрумна тази заран следната мисъл: 

Щом като книгите ми са ненужни за нищо, ще се видя принуден с книгите си да си изградя на гробищата в Долна баня нещо като гробница, но като използвам тия книги и списания вместо камъни и тухли; ще иззидам сам тази гробница от книги и списания, ще я подготвя за да ме чака и когато умра да бъда положен в нея. 

Половината от нея ще бъде в земята (очевидно там трябва да употребя и камъни отвън, а отвътре пак ще облицовам стените с книги и списания, ще ги лепя с лепило за теракота!), а другата половина, пак някъде отоло метър и нещо, ще бъде вече над земята, там вече всичко ще бъде иззидано с книги, пък като направя цялата гробница, ще намажа стените обилно с някакъв лак, та да устоят на влагата поне някоя и друга година. И това, така да се рече, ще бъде моят... паметник, да, това ще бъде ПАМЕТНИК НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА, а също така и ПАМЕТНИК НА БЕЗДУХОВНОСТТА в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която съм имал проклятието да се родя и да живея. 

През годините съм се чудил какво да правя след като книжарите наложиха жестока пазарна цензура над моите книги: щом като не се казвам... Венета Райкова, щом не съм Стоичков - и той,у завалията, Мамата де, написА... книга!), щом не съм звезда, моите книги не се били търсели, немало печалба от тях и те ги обрекоха на бавна, мъчителна смърт (смъртта за една книга е да бъде иззядена от... мишките! 

Най-страшна е такава смърт за непипната от ръката на читател книга!). Всъщност, те убиха не толкова книгите ми, а убиха мен, техният баща. Но, казах, ме убиват бавно, мъчително, садистично, години наред търкат по шията ми тъпия нож... 

Много мои книги и списания съм подарявал на училищни, селски, градски и пр. библиотеки, в затвори дето не съм подарявал, може и това да сторя, но вече нямам пари и за изпращането на книгите (преди време молих "приятелите" си във фейсбук, пръснати из цялата страна, да прояват малко инициатива, да ми се обадят да им изпратя колекция от мои книги, които те да занесат в тяхната градска, селска, училищна и пр. библиотека, като условието беше те да поемат разходите по доставката. Знаете ли колцина откликнаха? Откликна само един човек! 

После реших да подарявам съвсем безплатно моите книги и сбирки от всички издадени списания, само и само да се отърва от тях (аз в тяхното издаване съм вложил луди пари, години наред съм отделял от скромната си учителска заплата за да ги издавам!); условието беше само да си платят парите за доставката, аз не исках и стотинка от тях! 

Знаете ли колцина откликнаха и на тая моя благотворителна акция? Само един човек откликна тогава! Това, дето се казва, е положението. Народът продължава да ме... коли бавно, та да умирам колкото се може по-продължително и по-мъчително, по-жестоко! Няма обаче да прокълна свидното си отечество и народа си, не, няма да ги прокълна! 

Толкова от мен. Такава чудесна идея се роди тази заран в побелялата ми глава. Да си направя, да си иззидам гробница от моите книги и от издадените от мен списания... и ще го направя съвсем скоро, живот и здраве да е да оцелея някак до пролетта! 

Желая ви хубав неделен ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата. 

Добави в Svejo