Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
10 коментара:
А трябва да се срамуваш.
А от про-марксистките статии срам ли те е?
От какво да се срамувам бре, таваришч? :-) Я се обоснови е? Дърдориш без да мислиш...
Немам такива, таваришч кречетало и плямпало...
Как не те е срам, Грънчаров! До 89-та си писал статии в комунистически вестници във възхвала на марксизма, сега се правиш на антикомунист. Ти ще се окажеш втори Спас Гърневски, който е писал ода за Георги Димитров.
Дърдориш врели-некипели, таваришч. До 1989 и след 1989 г. аз пиша все еднакво. Все съм антимарксист и антикомунист. Щот съм личност. Ти може да си бил и да си и сега мижитурка, но аз никога не съм бил. Както ти не можеш да бъдеш личност, така и аз не мога да бъда мижитурка. Зацепи ли?
Ангел Грънчаров: – До 1989 и след 1989 г. пиша все еднакво. Все съм антимарксист и антикомунист. Щот съм личност...
Личност ли! Другой путь, дорогой таваришч Грънчаров. Я си спомни как нижеше доноси срещу някогашния директор на най-многолюдното пловдивското училище "С. Боливар" Иван Панайотов, как написа донос до управата на пловдивското СДС-е за изгонване на Панайотов, който те бе назначил по милост, как доносът ти стоя седмица върху масата в Учителската стая и как никой не го подписа? Спомни си как колегите погнусени страняха от "скромната" ти особа. Разбира се, че пишеш еднакво! Както да върти и сучи, доносникът си остава доносник. Нужни ли са фамилиите и специалността на колеги, които се гнусяха от теб!
Георги К. Бояджиев
Таваришч Георгий Бояджиев, горещ поконник на таваришчите Путин, Капейкин, Сидеровский и Ниновая, естествено, още жали за комунистическия директор на училището - понеже него, а не мен, той е назначил по милост в тъй славните комунистически времена. Разбира се, като дойде демокрацията и особено когато на власт дойде СДС, таваришч Бояджиевич (неслучайно и фамилията му е такава!) се пребоядисА и станА "седесар" - и той пръв заби ножа на комунистическия директор на училището и се подписа под моята петиция (а не донос!) за пенсионирането му. И други учители подписаха този документ, на който аз пазя още копие и мога да го публикувам. Когато дойде на власт Царя, Бояджиевич станА царист, предаде СДС, когато се появи Сидеровский, а после Боко, станА техен горещ поклонник - и така до ден днешен, той е с всяка власт. Това е.
Но, виждате сами, таваришч Бояджиевич има страшна мъка спрямо моята персона по една-единствена причина: аз за разлика от него имам достойнство и не съм ветропоказател. Продължавам да съм демократ, какъвто бях и преди 1989 г. (Учредител съм на клуб "Демокрация" в Пловдив, около който се създаде СДС!) Георгий Бояджиевич тагда, канечна, беше комунист.
И до ден днешен си е такъв. Което личи по ненавистта му към една свободна и достойна личност, именно моята скромна персона.
Туйто. Това е именно и комунизмът: ненавист и към личността, и към свободата. И любов към мерзостите, тиранията, робството.
Пиша тия неща само защото съм възпитател и учител - и съвестно си изпълнявам ролята и мисията. За поука на младите пиша тия неща... Щот Бояджиевич нема надежда да се промени някога. Посмъртно нещо е комунизмът. И путинщината.
Апропо, сега още веднъж чета излиянието на таваришч Бояджиевич и забелязвам една друга негова проекция: не от мен, а от него страняха не само колегите, но и учениците; той беше майстор на най-скучните часове и учениците нищичко не чуваха от абракадабрата, изговаряна с неговия тъй слабичък гласец; те, прочее, и нищичко не научаваха, но за сметка на това въпросното лице се подмазваше на директорите за да си пази мястото (е, когато требваше да падне комунистическия директор, казах, го предаде, заби му ножа: за да се подмаже на новата директорка, "седесарката", менте-седесарка, разбира се, таман като него!).
Такива работи. Тия неща са обществена тайна, разбира се. Още се приказват в квартала...
Ангел Грънчаров: – ...естествено още жали за комунистическия директор на училището - понеже него, а не мен, той е назначил по милост в тъй славните комунистически времена. (...) Пиша тия неща само защото съм възпитател и учител...
Описано лично от Вас, Грънчаров, покаянието, по-скоро опитът Ви за покаяние, виси в същия Ваш блог. Стара българска поговорка: "Волът, като рови в калта, на гърба си я хвърля". Синът Ви е три пъти по-умен от Вас, казвал съм Ви го.
Георги К. Бояджиев
Боже, колко мъка и колко глупост има в душата на този жалък човек - щом като си мисли, че може да настройва баща срещу син! :-) Доста тъпо и звратено, нали така? Злобата наситина ражда бесовщина!
Интересно е, че за мен като баща няма по-голяма похвала от тази, че съм възпитал син, който е три пъти по-умен от мен! :-) И очевидно 100 пъти е по-умен, както се вижда, от бившия си оскотял от злоба учител по български език и литуратура, който четеше на учениците си своите графомански изповеди, центрирани около съзерзанието на собствения му пъп... вместо да им чете стиховете на Ботев...
Публикуване на коментар