Дали Русия може да се цивилизова и демократизира, да се освободи от варварството - при положение, че руснакът хал-хабер си няма що е това свобода?

"Пие, чупи стъкла и беси": какъв човек е руснакът 

... По своята природа, т.е. преди да бъде разтърсен от реформите на Петър Велики, този народ е една инертна, от време на време избухваща в насилие маса: "Умът му е бил потопен в тиха дрямка, битът му е бил еднообразен. Това е бил живот самобитен и характерен, но едностранен и изолиран. Единствено войната е възбуждала цялата мощ на неговата гладна, желязна душа, защото само потопена в кървавия потоп на битките тя е бушувала и се е веселила…" 

Оставаме с впечатлението, че си имаме работа с народ, който прекарва десетилетия в сън, а когато се събуди, тръгва да воюва с хъс и опиянение. От тази руска нагласа очевидно идва образът на митичния богатир Иля Муромец, който лежи на легло до 33-годишна възраст, след което става и започва да върти меча. ... 

... Помежду лежането и героизма няма нищо средно - нито уреден живот, нито някакви подредени житейски цели. Това виждаме - извън Москва и Петербург - и днес, в прословутата неуреденост и безпосочност на руския живот.   

Обяснението на Белински: "И днес руският селянин е полу-азиатец, но по своему… Колибата му прилича на кочина и през зимата той с радост я споделя с теленцата, агънцата, прасенцата и кокошките. И това не е поради липсата на средства (ако немецът разполагаше с онези свободни средства, с които разполага руският селянин, той щеше да живее като господар), а от естественото пребиваване в лоното на майката природа". 

В началото на 18-ти век обаче върху тази инертна, задрямала общност се стоварва "Европа", т.е. реформите на Петър Велики, целящи бързото поевропейчване на Русия, за да може тя да поеме ролята на европейска велика сила. За Белински Петър е някакъв същински полубог - "мъдър и велик, кротък без слабости, страшен, без да е тиранин" - превърнал руснаците от "народ" (по Белински - "нещо неподвижно, не отиващо напред") в "националност", т.е. в общност, "носеща в себе си не само това, което е, но и онова, което ще бъде…" 

От външни, по-обективни анализи, както и от архивите знаем, че реформите на Петър не приобщават Русия към европейския свят. Напротив, те постигат - както с неудоволствие, но честно ни съобщава Белински - два неочаквани резултата. Първият: руската общност се разделя на две - на "народ" и на "общество". Народът, пише Белински, "остана в своя предишен, груб и полудив живот", "обществото" - т.е. претендиращият да е поевропейчен елит - "видимо се промени, макар да не се подобри, забравяйки всичко руско". ... 

... Къде е причината обаче за провала на опита на Петър Велики да направи от Русия европейска страна? На този въпрос нито един руски мислител, включително Белински, не успява да даде отговор. За разлика от останалите обаче Белински се натъква на истината - и веднага се губи в нея. 

Истината е следната и тя важи за всички руски "модернизатори", от Петър и до днес: във всички периоди на реформи руската власт иска да внесе техническите, организационните и дори мисловните постижения на "Запада", но без да допуска вноса на онова, което ги прави възможни - личната свобода, частната собственост, върховенството на закона, самоорганизацията на обществото "отдолу-нагоре". 

Белински е абсолютно наясно, че Русия внася едното, забранявайки другото. Но дори той не прави извода, че ако внесеш западната техника, без да внасяш западната свобода, то ти оставаш обречен цял живот да я внасяш тази техника, без да си в състояние да произведеш своя. Просто констатира, че всичко в Русия остава на нивото на вноса: "Премислили сме целия умствен живот на Европа. За всичко сме стигнали до съждения, за всичко сме спорили, всичко си присвоихме, без нищо ние самите да сме посяли, отгледали, създали сами. Други се трудеха за нас, а ние просто вземахме всичко наготово и го ползвахме". ... 

... Всичко е в ръцете на царя Следва напълно неразбираемо за европейския човек разсъждение за това как ще се оформи бъдещото руското гражданско общество: "Русия няма сама да развие, от себе си, своята гражданственост и своята свобода, но ще получи и едното, и другото, от своите царе… ние още нямаме права (т.е. през 1843 година), ние сме роби, ако искате, но това е така, защото сме още длъжни да бъдем роби… Да дадеш на Русия в днешното нейно състояние конституция - това значи да погубиш Русия. Защото в разбирането на нашия народ свободата е "воля" (те. разгул), а волята - възможността да правиш пакости." ... 

... Освен Александър Втори, Николай Втори, както и президентите Горбачов и Елцин през следващото столетие, руските вождове не са си поставяли за цел да модернизират страната си. Но първите двама нямат достатъчно време, за да постигнат трайни резултати, а вторите двама не знаят какво правят. Резултатът е, че руското население перманентно пребивава в условията на базово политическо невежество. 

Белински предупреждава какво би се случило, ако върху това население внезапно се стовари гореописаната "воля" (свобода): "Освободеният руски народ няма да тръгне към парламент, а ще хукне към кръчмата да пие, да чупи стъкла и да беси дворяните". Точно това се случва през 1917 година, когато ограниченията отпадат, но тяхното място не е заето от гражданска култура и политическа грамотност. Същото, боя се, би се случило и днес, ако някой ден невежото руско население тръгне да щурмува Кремъл, за да свали от власт Владимир Путин. ... 

... Не знам как би реагирал Белински, но днес виждаме в действие както украинската, така и руската цивилизации, саморазкриващи се в техния военен сблъсък. В думите и действията на украинците ние разпознаваме европейската цивилизация. В думите и действията на руснаците ние разпознаваме белезите на онази диващина, която самият Белински е описал толкова добре - пие, чупи стъкла и беси. ...

Автор: Евгений Дайнов

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo