Докъде я докарахме с тия тарикати, мутри, смешници, ченгета, крадци, предатели и лъжци за управници бе, драги сънародници и сънароднички?

“Няма значение кой ще е в изпълнителната власт” - изръси от телевизора одеве Плевнелиев. Пред очите ми изскочиха кадрите от първите мигове след като беше избран за нещо като президент на България - от радост тогава той скочи (не се шегувам) в ръцете на Борисов. Бойко даже леко го поизпусна, изнедващо му дойде тая маневра.

Така и ще го помня винаги Плевнелиев - с поведение на пеленаче, вечно мацащо погледа ми със своята зацапана сервилност, послушна, чак кретеноидна, престорена наивност.

Но това е противна поза. Фалшива.

Всъщност Плевнелиев е хитър, ловък и доста успешен тарикат. Такива у нас успяват. Както съм казвал и друг път - у нас си успял ако не са те хванали. (Radoslav Bimbalov) 

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Докъде я докарахме с тия тарикати, мутри, смешници, ченгета, крадци, предатели и лъжци за управници бе, драги сънародници и сънароднички? Не е ли крайно време да се отървем от тази зловредна напаст и да си изберем за управници свестните политици, които имаме - от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ и от ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА?

ДОБАВКА: 

Svetlomir Nikodimov

След като и този можа да спечели едни избори!? 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo