Защо 3-ти март не може да ни бъде национален празник - и защо паметниците на руско-комунистическата окупация и тирания трябва да бъдат махнати?

Митологии се преодоляват най-трудно. Всички уважаващи себе си държави почитат свободата и независимостта си

Възкресяваме темата за смяна датата на националния празник, защото след почти година война в Украйна, разпалена от руската клептокрация, светът се променя главоломно. Вече живеем в свят, в който не може България да седи на два стола – обърната към миналото и без ясни перспективи за бъдещето. Това, което ни обедини за подписка на народните представители в 48 НС, бяха няколко факта: 

Войната в Украйна разкри имперската същност на Русия откакто съществува, чиито интереси по-често са се разминавали с нашите национални интереси, отколкото да са съвпадали с тях. Всъщност на 3 март празнуваме рождения ден на руския император, което не е достойно за похвала. Българите не са допуснати до подписването на прелиминарния мир между две империи, които всъщност си съперничат в разпределението и преразпределението на българските земи. 

Т. нар. мит за Сан Стефанска България, който се утвърждава на този ден, всъщност има прикрит антибългарски характер. Не е вярно, че Сан Стефанска България е обхващала границите на Българската екзархия и всички български земи. Припомням, че Смолян и Кърджалийско остават извън тези граници. За всеки добронамерен изследовател е ясно, че това е просто пропаганден трик на Руската империя. Това коментира в студиото на Алтернативата доц. Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет в България.

След февруари м. г. датата 3 март разделя дълбоко и трагично българския народ. На 3 март м. г. на в. Шипка българският мин. председател беше замерен със снежни топки и се вееха руски знамена. Това е дълбоко замислена хибридна операция, внушаваща, че българите са несвободни и зависими и че всеки път са освобождавани от Русия. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР (какво написах при представянето на записа на предаването на АЛТЕРНАТИВАТА и на темата във фейсбук!): 

Важно! Заслужава да се изслуша най-внимателно! Искам да добавя само ето това:

Колегата Момчил Дойчев е напълно прав в твърдението си, че митологии се преодоляват най-трудно. В случая с русофилщината у нас имаме пример на една митология, изтъкана изцяло от лъжи, които владеят съзнанията на зомбираните от нея, на вярващите в нея. Тук искам да кажа как се преодолява по принцип една митология; този въпрос е добре осветен ввъв философията, в духовната история на човечеството. Ето какво е важно да се знае.

Който е учил поне малко би следвало да знае, че преди векове става така, че преди появата на философията е съществувала именно митология, това са представите на тогавашните хора за много богове, за персонифициране на природните явления (реките, морето, Земята, планетите, звездите и какво ли не още), знаете че е съществувал и титана Кронос, ведно с други титани, имало е т.н. война на боговете с титаните, титаномахията, изобщо митологията е един прекрасен свят, благодарение на нея хората тогава са си обяснявали съществуващото и мястото на човека в него. Да, обаче в един момент тези представи почват да губят магическата си сила, разклащат се, хората лека-полека представат да вярват в боговете, и основната роля в този съдбовно важен духовен процес почват да играят... философите, да, именно философите са изиграли решаваща роля за пропукването на митологичната представа и вяра! Как точно е станало това може много да се говори и пише, прочее, този въпрос съм го разгледал навремето в моята дисертация, която съм писал когато съм бил на 24-27 години! Тук обаче не за това ми е думата, а за да кажа нещо, което следва да се знае от всички, нещо изключително важно.

Аз съм публичен философ, а такива сме малцина сред философите. Примерно друг такъв един публичен философ е проф. Калин Янакиев. Доц. Момчил Дойчев, също философ, също се изявава като такъв. Кой друг публичен философ знаете вие, че аз в момента не се сещам? И какво прави публичният философ ли? Ами прави това, което, примерно, е правил един Сократ. Истинският философ е публичният философ. Той участва непрекъснато в какви ли не дебати, кой от кой по-важни, дебати или спорове по истински важните, съдбовно важните въпроси. Той не мълчи. Ето, примерно Сократ за това, което е правил цял живот, е бил дори съден, бил е осъден на смърт и е бил принуден сам да изпълни тази присъда като изпие чашата с отрова. Горе-долу същото се случва с всеки истински, подчертавам отново, т.е. публичен философ. (Едно от обвиненията срещу Сократ било, че бил отричал съществуващите богове и си бил измислял нови!)

У нас имаме много ФИЛОСОФОВЕДИ, т.е. хора, които са учили философия, знаят много или не дотам много неща ЗА философията, компетентни са, имат титли, професорски, докторски и пр., но те не живеят като философи, не философстват както прави това философът, не участват в дискусиите по истински важните за обществото въпроси, общо взето се правят на много важни и предимно мълчат! Мълчащият философ е антитеза на философа, философът трябва да говори, негово оръжие е именно словото, с това оръжие философът е способен да руши митове, да обезсилва разни глупави вери, да прогонва от съзнанията лъжите, да освобождава душите на поробените от разните там илюзии, митове, лъжи, глупости, тъпи приказки, примерно като тази за "братята руски освободители", за т.н. "братушки", за т.н. "турско робство" и пр. За жалост, не само нашата българска история, но и самата българската душа е просмукана и прогизнала от лъжи, от мистификации, от простотии, от разни злотворни митове тъкмо по причина на това, че философите у нас, които си вършат работата, сме съвсем малко. А пък философоведите се правят, казахме, на важни и мълчат като... кютюци, като пънове!

Мълчат масово учителите по философия. Мълчат масово учителите по история. (Ако бяха истински учители, щяха и те да имат философски дух и щяха да направят на пух и прах разните там злотворни митове, които като октоподи или като змии са задушили истината за нашата собствена история!) Мълчат свещениците! Мълчат общо взето повечето духовни водачи на нацията ни! Но най-много мълчат учителите, прочее, те не само мълчат, ами и са приели позорната роля да обслужват въпросните лъжливи митологии, най-фрапантната и най-злотворната от които е тази за т.н. "турско робство" и за "богатирите руски войни, братушките-освободители", които, видите ли, ни били сервирали свободата именно на тепсия! С тази пропагандна отрова учителите по история и по философия (гражданско образование!) продължават да пълнят душите на вашите деца и внуци, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки!

Това исках да ви кажа. Предлагам плюенето да започне! Приятно плюене ви желая! Излейте мъките от душите си - щото това изливане има тъй важната терапевтична (освобождаваща!) роля. Като философ съм нещо като терапевт на робуващите на въпросните лъжи клети души! Просто си върша работата, моля, продължавайте да ме плюете с цялата страст, на която сте способни. Колкото повече плюете, толкова повече ще избълвате русофилската пропагандна отрова, която тъй жестоко трови душите ви!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата. 

Добави в Svejo