Ако се направи едно сравнение, използвам и последните думи на професор Ли Шао, между комунизма и националсоциализма, комунизмът очевидно е по-чудовищната, по-смъртоносната система, дори като контрол върху личността с национализацията на икономиката, и като машина за изтребване на човешките същества. Цифрите са приблизителни, но ще цитирам тези, които се смятат за най-реалистични. Те са на хора, изтребени не по време на военни действия, а защото не се вписват в някаква абстрактна схема за човека в комунистическата и съответно в националсоциалистическата идеология.
За комунизма се знае, че за времето от 7 ноември 1917 г. – болшевишкият преврат в Русия - до 5 март 1953 г. – смъртта на Сталин - са изтребени между 80 и 90 милиона човешки същества. При това тук не влизат онези 20-25 милиона, които загиват по време на Втората световна война, не влизат и онези 2.5 милиона германци, които загиват при етническото прочистване на източна Прусия. Днешният Калининград е някогашния Кьонинсберг, родното място на един от най-големите философи – Емануил Кант. Тук не влизат и онези 1.5 милиона германски военнопленници, от които само една-десета оцелява в сибирските лагери на смъртта, както и около 600 000 унгарски и румънски военнопленници, пак там, където също оцеляват около десет процента.
Дори и при тези непълни данни на комунистическите изтребления, ако сравним с националсоциализма, за който се знае, че е изтребил 25 милиона човешки същества, без жертвите от военните действия, се получава, че годишната квота – ако може така да я наречем - на изтребени от руския комунизъм хора възлиза на 2.5 милиона, а на националсоциализма - на 1.9 милиона. Разбира се това не означава, че Хитлер е по-малко чудовище от Ленин и неговите наследници, просто той действа в една среда с европейски традиции, което му пречи да се развихри така, както това прави Ленин и наследниците му в Русия.
В тази връзка, бих искал да подхвърля една тема за дискусията по-късно: ляв или десен е комунизмът? Обикновено в литературата, много учени казват, че комунизмът е ляв тоталитаризъм, а националсоциализмът – десен тоталитаризъм. В края на краищата и двете течения имат пряка връзка с лявата традиция. За комунизмът това е ясно – идва от социалдемокрацията. Но и много от привържениците на Хитлер и самият той вземат пример от една австрийска националсоциалистическа работническа партия, която също е продукт на социалдемокрацията. Ляво звучене несъмнено има проекта както на Ленин, така и на Хитлер за радикална смяна на обществото.
От друга страна ние виждаме едно връщане назад, чудовищно връщане както при националсоциализма, така и при комунизма. Комунизмът връща Русия във времето на московския деспотизъм, когато също не е имало частна собственост и това кара един известен автор и у нас – Михаил Восненски – да твърди, че това, което Ленин извършва не е революция, а контрареволюция. Има и друг опит да се прави разлика, също много добре застъпен в литературата, че комунизмът е интернационален, а националсоциализмът е някаква изкривена, крайна форма на великогерманския шовинизъм. Но още през 1903 г. Ленин, като главен редактор на в. „Искра”, публикува една статия на германски социалдемократ, от която излиза, че бъдещият център на световната революция ще бъде Русия и славянството.
При Сталин, независимо, че той е грузинец по потекло, този великоруски шовинизъм бе раздухан до крайност, включително и тук, в България, ни промиваха мозъците с това поради ред исторически причини. Обясняваше ни се за двойните освободители, за най-великата нация и войска, неща, които очевидно са израз на един великоруски шовинизъм.
Комунизмът изпъква и със своя антисемитизъм. Това е една слабо проучвана страна на комунизма, но още по времето на Ленин, който творчески доразвива Маркс преминавайки от ликвидирането на частната собственост към ликвидирането на частния собственик, загиват много евреи. Знаете, че евреите и в Русия, и в други страни, са имали право да притежават земя и са били изцяло градско население, много голяма част от тях са се занимавали с дребен бизнес и са били ликвидирани именно като частни собственици. Но по-късно, вече при Сталин, виждаме как за евреите се отрежда специален регион в Сибир, където през 1934 година се образува една еврейска автономна област с постоянно население между 100 и 200 хиляди души. Не се знае колко са изтребените евреи там, но е много показателно, че след като Хитлер и Сталин си поделят Полша през септември 1939 година, за времето от септември същата година до юни 1941 г. само от съветската окупационна зона на Полша са депортирани 400 хиляди евреи в лагерите на север от полярния кръг и разбира се всичките те са загинали там, наред с онези 1.5 милиона поляци, които също са били изтребени през този период.
Но нека се върнем към проблема защо комунизмът не е осъден? Много често и в медиите се говори защо няма Нюнбергски процес за комунизма, както за нацизма. Да, този процес за първи път изведе и въведе в международното право понятие, като престъпление срещу човечността. Обаче този процес е опорочен от нещо много съществено и това е съветското участие в него. Затова в процеса не става дума изобщо за нацистките престъпления срещу човечността за периода от 1939 до 1941 година, когато Сталин и Хитлер са съюзници. И нещо повече, от съветска страна участва лицето Никитченко, който се е проявил като усърден помощник на Вишински по време на показните процеси в Москва от времето на големия терор от 1936 до 1938 година. Можете да си представите такъв „юрист” какъв принос може да има за осъждането на националсоциалистическия тоталитаризъм.
Основна причина, и тук вече влизам в нашата, българската ситуация, толкова трудно да се осъжда комунизма, е това, което може да се нарече остатъчна власт на комунистическата партия, което се усеща особено болезнено в страна като България. Знаете много добре в чии ръце са най-четените вестници, най-гледаните телевизионни канали - в ръцете на доносници и кадри на комунистическата Държавна сигурност. Оказа се, че контролът върху и без това скапаната система на социално осигуряване - Националния осигурителен институт, който има нов управителен съвет, е оставен точно в ръцете на такива типове – бивши кадри, на които им бяха дадени пари, за да развиват бизнес.
В момента начело на правителството имаме шести съветски поданик министър-председател на България. Първите петима бяха Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов, който дори не знаеше български, след това Андрей Луканов, сега имаме Сергей Дмитриевич Станишев. Естествено, че при такива условия да очакваме осъждане на комунизма е много трудно, след като мозъкът на този нещастен народ продължава да бъде промиван от една медийна среда, която не е българска, не е човешка и не е нормална.
Има и други причини – гузната съвест на Запада. „Добрият Чичко Джо”, който е помогнал на Запада да спечели войната срещу Хитлер. Това нещо кара не малко среди на Запад да са сдържани по отношение на категорично осъждане на комунизма по начин, по който бе осъден националсоциализма. Тук вече разбрахме (от професор Ли Шао) и за търговските интереси на Запада – този пусти бизнес, който върви и с Китай. Преди повече от 10 години аз лично си спомням, че в САЩ имаше скандал за това, че там се внасят стоки, произведени от китайски концлагеристи. Вдигна се известен шум в медиите в САЩ, докато един достатъчно отговорен фактор от тогавашната администрация на президента Клинтън каза: „А вие знаете ли, ако бойкотираме Китай колко американци ще си загубят работата?”. По този начин кампанията утихна.
Разбира се тези, които отричат както Холокоста, така и масовите репресии в комунистическа Русия, са добре платени среди. Сегашният режим на Путин в Русия, който става все по-авторитарен, играе изключително важна роля. Това са среди, които са доста активни и у нас. Знаете за политическата партия „Атака”, която влезе в Народното събрание. Това са хора, които развиват непрекъснато една истерия около някаква световна конспирация, световен заговор – на евреи ли ще бъде, на юдеомасони или на империалисти, но идеята е една и съща. Разбира се, винаги има мераклии, които биха искали да владеят света, но на мен ми се струва, че тези среди всъщност преписват на други собствените си намерения. Те биха били много щастливи, ако владеят света по този начин, по който смятат, че го владеят останалите.
Бих искал да цитирам накрая един мой колега и приятел Стоян Трендафилов, който описа среща край бреговете на Малта между американския президент Джорд Буш – баща и Михайл Горбачов. Тази статия излезе и във в. „Про и Анти”. Според нея, на тази среща Горбачов напълно капитулира пред САЩ, защото поема ангажимента да въведе основните принципи на свободно общество в Русия – да има изборност на всички равнища, да има отговорност на властта, да има разделение на властите и свободна пазарна икономика. Но има едно „но” – нищо не се казва за комунистическите престъпници срещу човечността. По цифрите, които ви цитирах в началото излиза, че те са много по-зловещи отколкото нацистките престъпления. Изглежда тихомълком е имало съгласие, че да, вие ще приемете принципите на демокрацията, на свободното общество и пазарната икономика, а ние няма да закачаме капиталите на вашите хора в нашите банки, макар че много добре знаем, че тези капитали са дошли от наркотрафик, нелегална търговия с оръжие и безогледното ограбване на съответните страни, които са били под ваша власт.
Аз лично и до ден днешен се питам кое от двете е по-добре - ако на комунист му кажеш, че му вземаш или властта или парите, или и двете. Може би войните, които придружиха разпадането на Югославия биха изглеждали като детска игра в сравнение с това, което щеше да се случи. Но тъжната констатация на този мой колега – Трендафилов – е следната: ние, източноевропейците, и българите, сме точно като афроамериканците след гражданската война между Севера и Юга в САЩ – получихме свободата си, но парите и властта останаха в същите ръце.
Благодаря за вниманието!
Изказване на проф. Пламен Цветков, историк, преподавател в Нов български университет
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар