Ние, българите, имаме ли днес "интелигенция" - и какви са ни водачите?

Ангелов Ангел: Сега... Живо ме интересува, каква е разликата между "интелигенцията" създадена от БКП – която спор няма, че е псевдоинтелигенция – примерите са хиляди, всички ги знаем – в момента ми изскачат имената: Антон Дончев, Андрей Пантев, Стефан Данаилов, Кеворк Кеворкян и мн. мн. мн. др., от една страна, и "интелигенцията" днес? 

Всъщност днес има ли интелигенция? 

Всяко стадо има нужда от водачи. А ако няма водачи – какво ще стане?! 

Ангел Грънчаров: Хубав въпрос: какво ще стане с нас ако нямаме водачи? (Да се разберем обаче: ние, българите, нали все пак не сме стадо, или сме стадо, а?) 

Да, народът ни, за да не е стадо, състоящо се от говеда или овце, а да е човешка общност, въпреки това би трябвало да има своите лидери, своите водачи, съгласен съм с това. Какви обаче са ни водачите, щом като, ето, оказва се, не признаваме своите наистина духовни водачи, а за водачи смятаме разните там ментета, разните там проф. Иво Христовци, Мартин Карбовчовци, доц. Вацевци и останалите, които, видите ли, като кажат нещо и стадото се юрва към тях, хиляди ги гледат, обсъждат, ръкопляскат им, носят ги на ръце и пр.? 

А пък ние, дето сме от нашата гражданска демократична общност какво правим с по-изявените от нас, дето заслужават да са наши водачи? (Имам предвид истински водачи, сиреч ДУХОВНИ ВОДАЧИ, щото ако не духовното, а нещо друго за нас е истински важното, давате ли си сметка що значи пък това?) 

Вслушваме ли се, примерно, в думите на публичния философ Калин Янакиев, примерно? Дали ли сме знак, че искаме такива ДУХОВНИ ЛИЧНОСТИ като него да са нашите истински водачи? Аз не знам, примерно, проф. К.Янакиев да е бил избиран за депутат, за народен представител. А явно има нужда и такива като него да са там, в Парламента, където се водят толкова важни за страната и народа дебати. 

Но такива като него (които ще вдигнат нивото на дебатите в Парламента!) там, в Парламента, за жалост няма - и едва ли скоро ще има. Пък се възмущаваме после, че дебатите в Парламента били непълноценни и непродуктивни, били на ниско ниво, ама какви да бъдат?! (Вярно е, че сред депутатите от ПП и ДБ има личности, които са качествени, вдигат нивото на дебата, но вижте какви са им опонентите от другите партии, разните там Данчо Ментчовци, Веждю Рашидовци, други такива "културни" мултаци и прочие!?) 

Та мисълта ми е: докато ние, дето сме по-добрата част на народа, имам предвид нашата гражданска демократична общност, не дадем пример и не почнем да ценим истински и да признаваме за свои водачи духовни личности като проф. Калин Янакиев (има и други, но ние не само че не ги признаваме, ние даже се преструваме, че не ги знаем изобщо: щото сред нас всички сме все "велики", все сме "звезди", всеки се се смята за САМОДОСТАТЪЧЕН и му е достатъчно да се къпе, видите ли, "в лъчите на славата" сред своята групичка от фенове, та ние даже не се подкрепяме, ами сме се капсулирали в бронята на своето тъй капризно и суетно "величие"; факт ли е, че ние не се подкрепяме, не се ценим взаимнто, не успяваме да се сработим, да си обединим силите и пр.?!), та значи докато не преживеем такъв един ДУХОВЕН ПОВРАТ към истински важното и доброто (и към справедливата оценка на личностите сред нас!), да не чакаме добро! 

Да, за жалост, ако не започнем да се сработваме, да се подкрепяме (примерно погледнете сега колцина ще споделят това мое тъй неприятно изказване: никой нема да го сподели, естествено, нали позднах?!) ще продължим да сме слаби, няма да успяваме да си изпълняваме мисията: да поведем народа към просперитета, към нормалната държава, към работещата демокрация, към правото, законността, справедливостта и ДОСТОЙНИЯ ЖИВОТ...

От което че проблемът е в нас, не е "някъде там", а вътре в нас, в душите ни е проблемът и недъгът, срещу който трябва да се борим: разбирате ли сега къде е "заровено кучето"?!

ДОБАВКА: 

Костадинов: Горд съм, че синът ми участва в масов бой 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo