Вярно ли е че моя скромна милост нищо друго не прави в своите писмени и видеокоментари освен да ръси обиди, т.е. да върши престъпление по Наказателния кодекс?

Имам въпрос към всички вас, уважаеми дами и господа, за мен е много важно да разбера какво мислите. Става дума за следното:

Понеже съм философ и учител по гражданско образование непрекъснато участвам в какви ли не дискусии с най-различни хора, включително и с неподдаващи се на рационално убеждаване путиноиди-комуноиди; много хора се чудят защо се занимавам с толкова безнадеждно нещо като да убедя някой комуноид в някаква най-проста истина. И тъй, ето че днес една уважавана от мен дама ми заяви нещо, което ми се видя доста несправедливо; предавам ви тук онази част от диалога помежду ни, която касае точно това, което ме интересува:

Тя ми каза:

... Аз нали те слушам, ти не се усещаш как непрекъснато ръсиш обидни епитети. Разбирам те, защото и аз не винаги се въздържам, но и ти разбери, че това е престъпление. Казвам ти, че ръсенето на епитети и обиди е престъпление. Отвори Наказателния кодекс.

Отвърнах й:

Не смятам, че съм обидил някого като съм му казал какво мисля. Не знам защо смяташ, че не правя друго освен да ръся обиди. Струва ми се несправедливо. Ще попитам и други хора дали имат възприятие като твоето. Заинтересува ме и то силно! 🙂

И тъй, въпросът ми към вас, уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки е:

Вярно ли е че моя скромна милост нищо друго не прави в своите писмени и видеокоментари освен да ръси обиди, т.е. да консумира това престъпление по Наказателния кодекс? Дали неусетно, увличайки се страстно в дебатите и дискусиите в търсене на истината, не съм допуснал да ме сполети това нещастие, а именно да стана престъпник, който заслужава да отиде в затвора?

Този ми е въпросът. Госпожата, която ми каза горното, е демократично мислещ човек и по тази причина силно се развълнувах от нейната преценка. Моля да ми отговорите честно какво е вашето впечатление, доколкото, разбира се, ме познавате. За мен това е важно. Убедите ли ме, че съм станал без да се усетя... престъпник, млъквам завинаги и ще ви оставя на спокойствие!

Предлагам на този казус да обърнем подобаващо внимание в тазвечерната дискусия в нашия Философски дискусионен клуб, тя започва от 18.00 часа и до нея може да се стигне като ползвате ето този линк: https://us06web.zoom.us/j/81492716205 (Кода ще го дам на всеки, който не е анонимник и ми се обади на месинджъра преди това!)

Хубав следобед ви желая!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo