Дали похвалната инициатива на активния борец против фашизма, капитализма, марксизма и самозван стожер на законността Пашев да ми отмъсти като ме натика в затвора не е на път да отиде по дяволите?

Както вече писах, вчера по покана на полицейски инспектор се наложи да посетя 5-то Районно полицейско управление в район "Тракия" на Пловдив. Оказа се, че на него е възложено да извърши проверка по сигнал (да не го наричаме все пак "донос"!) на добродетелния и добросъвестен гражданин и активен борец против фашизма, капитализма и марксизма (едновременно!) Георги Пашев, инженерно-компютърен гениален учен, преподавател в ПУ и също така богомил по отношение на вярата си, а най-вече швейцарец, пардон, поклонник на Швейцария. 

Оказа се, че въпросният добродетелен и добросъвестен гражданин силно бил обезпокоен от моя публикация в блога ми и донесението, пардон, сигналът му се основавал единствено на мои, тъй да се рече, "уличаващи в страшно престъпление самопризнания" в същата тази публикация, копие на която той беше приложил най-прилежно. Понеже уважавал справедливостта и понеже бил борец за законност, та по тази причина той почувствал, че е длъжен да направи туй гражданско донесение, с оглед в България престъпник като мен да бъде натикан най-сетне в затвора - и справедливостта и законността най-после да възтържествуват. 

Прокуратурата, естествено, откликнала с похвална експедитивност (бързина!) на тъй похвалните копнежи по законността (от швейцарски тип!) на въпросния добродетелен гражданин и ето, в резултат аз вчера трябваше да бъда разпитван близо два часа, за да се изясни моята позиция по приписваното ми тъй опасно престъпление, а именно: противозаконно наливане на чешмяна вода, която нарушителят в мое лице карал с кола и носил на една самотна, отхвърлена от обществото, болна и бедна старица, именно баба Марийка. 

Попитах инспектора (млад човек) има ли някаква законова разпоредба когато органите бъдат занимавани с глупости да бъде санкционирано някак добродетелното лице, което прави нужното да им губи времето (платено с мои пари, с пари на данъкоплатеца!), но инспекторът ми заяви, че нямал наклонности в областта на философията на правото и затова оставял този казус на теоретимния интерес на моя скромна философска милост. Между другото с този полицейски служител проведохме чудесен разговор, а най-главното от моите показания той оформи в протокол от разпита, който да предаде ведно с други показания на тъй стриктно работещия за тържеството на справедливостта в свидното ни отечество прокурор. (Междувременно прокуратурата изразително мълчи вече цели две години по други две преписки по значително по-важни, да не кажа дори съдбовно важни страни на казуса около баба Марийка, заведени по мой сигнал - и по сигнал на групата на небезразличните граждани!) 

Наказанието по моето престъпление, по приписвано ми престъпление (повтарям: приписвано ми противозаконно наливане на чешмяна вода от чешма, която е поставена за задоволявате на общи нужди в избата на живеещите в блока, в който е и моят апартамент) по Наказателния кодекс било, както ме уведоми полицейският инспектор, по два члена или параграфа и се измервало с доста години строг тъмничен затвор и не знам си колко (не помня цифрите!) хиляди левове глоба. Както знаете, законността и правосъдието у нас са на завидна висота и аз се почувствах крайно гадно, щото се оказах едва ли не последния нарушител на закона в тъй свидното ни и така бляскаво уредено в правно отношение отечество. 

Наложи ми се да разкажа подробностите около приписваното ми престъпно деяние. Оказа се (след като описах точно цялата история) че в цитирания от добросъвестния донесител Пашев мой текст от блога по причина на бързането и на незначителността на описвания епизод или случка не е била представена цялата истина, поради което въпросният добродетелен гражданин хем несъзнателно е бил подведен от моя милост, хем е добил пределно невярна представа за моите евентуално престъпни наклонности. А истината е твърде разочароваща за него и е следната (ще я изложа по пунктове за прегледност и по-лесна асимилируемост на по-трудно схващащите): 

1.) Аз наистина вече повече от година нося вода на живеещата в апартамент без вода (и без ток, и без врати, и без прозорци даже!) 90-годишна баба Марийка, но това съвсем не значи, както добродетелният гражданин-антифашист Пашев прибързано си е помислил, че през цялото време съм наливал въпросната вода от въпросната чешма за общо ползване в избата на моя жилищен блок; 

2.) Разговорът ми с една съседка, който съм описал там, всъщност е бил не дотам притеснителен, т.е. в представянето му в моето описание аз съм "позасилил краските", сиреч, използвал съм художествения прийом хиперболизиране или хипербола и съм направил това не за да подложа динена кора на добродетелния гражданин Пашев и на такива като него строги самозвани жреци на правото, законността, правосъдието, а съм го направил с чисто възпитателна цел (понеже съм учител и възпитател вече не на ученици в гимназиите, а съм учител и възпитател на целия народ, тъй да се рече: пиша това за да ядосам специално добродетелния гражданин Пашев и такива като него, повтарям, строги самозвани жреци на законността, правото и справедливостта!); изобщо аз често "раздухвам" и "хиперболизирам" ставащото не само по казуса баба Марийка, но и по ред други казуси с оглед да провокирам заспалото т.н. "обществено съзнание" (да използвам тоз марксистки термин за да бъзна тъй антимарксистки настроения добродетелен гражданин Пашев!); в своите текстове, писани, повтарям изрично, с чисто възпитателна, сиреч ОЧОВЕЧАВАЩА цел, аз непрекъснато използвам какви ли не художествени средства (моите писания винаги са философско-художествена публицистика и есеистика!) с оглед да засиля въздействието и ефекта връз душите на народното и гражданско цяло - и за да помогна на обществото ни да излезе от нравствения ступор и фалит, в който се е оказало; 

3.) Интересното е, че младият полицейския инспектор се оказа значително по-интелигентен от някои добродетелни самозвани стожери на законността в свидното ни отечество и чудесно схвана моя замисъл, който се постара да изрази, с моя помощ, колкото се може по-плътно в писмените ми показания (които той пишеше на служебния си компютър!); 

4.) И тъй, истината - голата истина, така да се каже, сиреч освободената от каквито и да е художествено-възпитателни помади, мехлеми, белила и чернила! - за огромното разочарование на разните самозвани блюстители на право, обществения морал, законността и справедливостта! - е: водата за почистване на тоалетната на баба Марийка моя милост е наливала от ръчната помпа за подпочвени води, която се намира наблизо до жилищния ми блок, в моята градинка или "ранчо", която, впрочем, е напълно незаконна и по този пункт добродетелният гражданин-блюстител на правото и законността Пашев има пълното право да напише нов донос, пардон, нова жалба; а по една 10-литрова бутилка вода за пиене почти винаги съм наливал в моя апартамент и само в най-редки случаи - от чешмата за общо ползване (и такъв беше случаят, при който онази съседка видя, че нося една бутилка от избата, заинтересува се, поговорихме с нея до колата ми, в която вече стояха останалите 5 бутилки, налети предварително от безплатната вода на моето ранчо или градинка!); 

5.) В моя жилищен блок до този момент няма никакви обществени или граждански настроения против евентуално хипостазирано или хиперболизирано "редовно" наливане на вода от общата чешма, което е доказателство за верността на моите твърдения и може да се удостовери лесно при разговор със съседите ми, което полицейския инспектор обеща да направи съвсем скоро; затуй съветвам добродетелния гражданин Пашев да опита да вербува поне трима мои съседи, които, да допуснем, ми имат зъб също като него на чисто политическа основа, за тази цел може да ползва услугите на политическа партия ГЕРБ; съветвам го да се свърже с тях, те най-много ми имат зъб и, предполагам, лесно могат да организират въпросните неколцина (лъже)свидетели с оглед да ми отмъстят, подобно на Пашев, за моите политически позиции, като ме уличат в противозаконно "редовно наливане на вода от общата чешма"; 

6.) Полицейският инспектор, силно заинтригуван от тази нова информация по случая, пожела с полицейска кола заедно с мен да се разходи както до моето ранчо-градинка и до моя жилищен блок, което ние и сторихме, и там с очите си се увери, че наистина имам помпа за подпочвени води, с която значително по-лесно мога да наливам вода за почистване на тоалетната на баба Марийка; там полицейският инспектор даже видя повече от 10 от същите тези 10-литрови бутилки, които стоят пълни с оглед да мога да ги закарам на баба Марийка при следващото ми посещение при нея; 

7.) Очевидно тъй похвалната инициатива на добродетелния гражданин и активен борец против фашизма, капитализма и марксизма Пашев хем да защити тъй бляскавата законност в нашата тъй приказна страна Мутроландия, хем да ми отмъсти за моите духовни, нравствени, идеологически, политически, хуманитарни, възпитателни и пр. възгледи, инициативи и позиции като ме натика в затвора и ме обремени с непосилни глоби в размер много хиляди левове е на път да отиде, меко казано, по дяволите. 

Толкова. Спирам дотук, понеже, признавам си, ми стана някак прекалено гнусно да се занимавам повече с глупостите на въпросното тъй активно и добродетелно антифашистки настроено академично, с извинение, лице. Което обаче, заради своите попълзновения да ми отмъщава си заслужи напълно това днес-утре да занеса най-сетне своята жалба в съда, понеже кампанията против мен на въпросния самозван блюстител и стожер на законността, правосъдието, справедливостта и на самите темели на правото и държавността и, да не пропуснем, тъй активен борец против фашизма, капитализма, марксизма и, както се оказа напоследък, и против САМАТА  ЧОВЕЧНОСТ, та значи тази злостна кампания против моята скромна особа мина всички граници и предели и се налага и аз да пребегна до услугите на правосъдието.

Защото знаете добре, че лицето Пашев публично ме обвини, че съм бил превърнал горката баба Марийка в моя "златна мина", че съм бил й помагал защото, първо, съм страдал от грозно извратено славолюбие и съм си бил правил единствено гнусен пиар, но най-вече съм бил мошеник, стремящ се да заграби противозаконно апартамента на дементната старица, че съм бил с "фашлива" диплома, че съм бил "бавноразвиващ се", сиреч, че съм бил малоумен, че съм бил най-противозаконно, моля ви се, с най-чисти марксистки убеждения, че съм бил "дървен философ", т.е. че съм бил "напълно правилно" опраскан и изритан от тъй бляскавото образУвание и съм бил лишен "напълно справедливо" от учителски права, т.е. съм бил остракиран "съвсем заслужено" от системата на образованието и т.н. (вероятно пропускам още много обвинения, с които съм затрупан напоследък от Пашев и от двамата му горещи фена, всичките парадиращи със завидния си морал и с многоучеността си, единият от тях, моля ви се, се оказа напоследък, че имал цели 5, словом, пет - !!! - дипломи и дори бил написал вече... половин книга!). 

Спирам дотук. Наново и наново занапред ще обсъждаме, живот и здраве да е, този нов "казус Пашевъ", с който тъй щедрия и разхитително многолик живот има добрината да ми подари - или да ми го предложи сервиран, дето се казва, на тепсия! Знаете, аз съм заклет изследовател на тъй абсурдистко-сюрреалистичните психологически и нравствени най-вече феномени на съвременността, така че, разбира се, няма да се откажа от... експоатацията на тази нова, тъй внезапно открила ми се "златна мина". 

(Напоследък се оказах владетел на толкова много "златни мини", че съм на път да надмина по несметните си богатства дори легендарния цар Крез!) 

Хубав ден ви желая и приятни размисли! Бъдете здрави! 

И тъй, питам ви: дали въз основа на казаното тъй похвалната инициатива на добросъвестния свръхактивен борец против фашизма, капитализма и марксизма Пашев да ми отмъсти като ме натика в затвора не е на път да отиде по дяволите?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo