Evgenii Dainov: А защо в БГ-то всеки, който цитира Тачър и Рейгън в смисъл, че има добро и зло в света и че политиката е борба за победа на доброто - защо всеки такъв следовник на Тачър Рейгън в БГ бива тутакси обявяван за малоумен? В смисъл - Тачър и Рейгън са известни лузъри? Някакви никакъвци? Не смачкаха СССР? Не спасиха света? Всички им се смеят?
Не разбирам...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Проблемът е в това, че злото, злобата и простотията не стоят мирни, ами водят титанична битка за оцеляването си, за тържеството си - както е било в цялата човешка история. Няма защо да се чудим, че силите на злото така жестоко мразят всички нас, дето сме с цялата си душа и сърце на страната на доброто, на истината, на разума, на свободата, на демокрацията, тоест на страната на Западната цивилизация на свободата и демокрацията, мразят нас, които се чувстваме органична част от нея!
Това е естествено, да, нека да ни мразят, нека да изнемогват от злобата си, нека да се давят в нея, нека да беснеят - ние от тях друго не очакваме и не можем да очакваме. Аз така виждам нещата. А че ни плюят и обиждат - ами това също е нормално.
Ненормалното ще е ако почнат да ни хвалят. Докато ни ругаят и обиждат - всичко е наред. Нали така?
Затова нека не се чудим: всичко е ОК докато ни плюят, обиждат и ругаят!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар