Съществува ли "криза на мъжествеността" или мухльовци ли са съвременните мъже?

Тъй рече Джордан Питърсън

Превърналият се в звезда психолог не води младите мъже към спасение - той ги тласка в ръцете на авторитаризма.

Дейвид Ливингстън Смит, Джон Кааг, Foreign Policy

Преди две години Джордан Питърсън бе сравнително неизвестен професор по психология от Университета в Торонто, автор само на една книга – “Карти на значението: Архитектурата на вярата”, както и на редица научни доклади за политическата психология, личността, алкохолизма и други мейнстрийм психологически теми.

Днес Питърсън е прочут. Неговата втора книга: “12 правила за живота: Антидот за Хаоса”, публикувана през януари, бързо оглави класацията за най-продавани книги на Amazon. Билетите за публичните му лекции се разпродават като топъл хляб, видеата му в  YouTube са гледани над 40 млн. пъти и има близо 600 000 последователи в Twitter. Около 9000 абонати в платформата Patreon го финансират с десетки хиляди долара месечно, срещу което получават ексклузивна сесия на въпроси и отговори с ментора си в YouTube.

Масовата привлекателност на психолога произтича от способността му да се обръща към това, което би могло да се нарече духовната криза на мъжествеността на Запад: дълбокото усещане за безполезност и скопеност, което много мъже твърдят, че чувстват в следствие на глобализацията, технологичните промени и напредъка в гражданските права, постиган от феминисти и различни етнически малцинства.

Коментатори като Тайлър Коуен и Дейвид Брукс наричат Питърсън “общественият интелектуалец на момента”. Може и да са прави. Но неговата знаменитост е симптом точно на тази криза, за която той твърди, че помага да се разреши. А неговият стил и успех репликират в миниатюрна форма политиките на авторитарния популизъм, който в момента се надига в Западния свят.

Посредствената нова книга на Питърсън за правилата на живота не е особено радикална. Повечето от “правилата” идват от древни етични традиции или представляват просто здрав разум. Правило номер 2, например – “Сприятелявай се само с хора, които искат най-доброто за теб” – е напълно разумно, но също така представлява обикновен афоризъм, датиращ още от времената на Аристотел и Конфуций. Далеч по-интересно от самата книга е сценичното шоу на Питърсън, което я придружава: лекционното турне, сайтът за самопомощ, интернет миймовете и присъствието му в социалните медии.

...

Питърсън вече е обигран в такива сблъсъци. Телевизионна поредица от 13 серии на базата на неговата книга от 1999 г. “Карти на значението” предостави на зрителите първата възможност да си създадат впечатление за неговото мислене и личност. Той обаче успя да привлече наистина масово внимание със серия видеа, насочени срещу политическата коректност, публикувани в YouTube през 2016 г.

Трудно е да бъде оценена философията на Питърсън, защото тя е съставена от равни части апокалиптична тревога и съвети са самопомощ. Подобно на швейцарския психиатър Карл Юнг, когото посочва като свое интелектуално вдъхновение, Питърсън обича да мисли в категории на грандиозна дуалност – най-вече противопоставянето между реда и хаоса. Редът според неговия разказ се състои от всичко, което е рутинно и предвидимо, докато хаосът отговаря на всичко, което е непредсказуемо и ново.

Според Питърсън добрият живот изисква да балансираш между двете. Той далеч не е първият мислител с подобни идеи. Друг от неговите герои, германският философ Фридрих Ницше, препраща към древните елини и изказва предположение, че най-добрият начин да живееш живота си е да балансираш между хармонията на Аполон и лудостта на Дионис. Но докато Питърсън твърди, че редът и хаоса са еднакво важни, той се интересува главно от опасностите, породени от хаоса – съответно и от неговите правила.

В своите книги и лекции Питърсън описва хаоса като “женствен”. Редът, разбира се е “мъжествен”. Така че опасността да бъдеш надвит от хаоса всъщност е заплахата да бъдеш надвит от женствеността. Напрежението между хаос и ред се развива както в личната сфера, така и в по-широкия културен пейзаж, където хаосът е насърчаван от тези “неомарксистки постмодернисти”, чието нечестиво влияние поражда радикален феминизъм, политическа коректност, морален релативизъм и политики на идентичността.

В сърцевината на питърсъновата социална програма е идеята, че трябва да се противопоставяме на яростната атака на женствеността. Мъжете трябва да станат твърди и доминиращи – и в ума на Питърсън жените искат същото. В “12 паравила…” той казва следното: “Ако са здрави, жените не искат момченца. Те искат мъже… Ако са силни и издържливи, искат някой по-силен. Ако са умни, искат някой по-умен”. “Здравите” жени искат мъже, които да ги превъзхождат. Това е причината Питърсън често да прави препратки към юнгианския мотив за героя: боец с квадратна челюст, който подчинява женствените сили на хаоса. Не бъди мухльо, казва ни той. Бъди истински мъж.

Този мачизъм съответства на Юнг, но също така представлява карикатура на философията на Ницше – конкретно на неговия Übermensch (свръхчовек), който успява да избегне деградиращите ефекти на културата в упадък. “Аз не съм човек”, заявява веднъж Ницше, “Аз съм динамит”. “Динамит” идва от гръцката дума дунамис, означаваща “сила”. Това е към което се стремят последователите на Питърсън. Не случайно една от неговите видеолекции е озаглавена “Как да се издигнем до върха на доминантната йерархия”.

Макар да порицава идеологията на виктимизирането, Питърсън е способен буквално да плаче, докато говори за тегобите на младите мъже в съвременната западна култура. Той ги описва като обекти на огромна посмодернистична конспирация, като захвърлени по течението в един свят, в който биват очерняни като въплъщение на злия, репресивен, патриархален ред от страна на харпии, патологично мразещи мъжете. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo