През 1880 г. е приет Законът за правото на рязане на монети. Оттогава българският лев отчаяно се мъчи да се стабилизира.
Дълго време в България са циркулирали рубли, османски лири и всякакви други пари, а държавните харчове се смятат в златни франкове.
След Първата световна война левът е бил закачен за американския долар, през 1933г. - към френския франк, а при съюза на България с Хитлер го обезпечават с клирингови марки, които, естествено, го обвързват с
германската икономика.
Във времето на социализма, Брежнев налага теорията за ограничения суверенитет. Левът има своя монетарен израз, но няма собствено съществуване на световните финансови пазари.
Преди 1990 г. бяхме вързани за рублата, после се вързахме за марката, а след това и за еврото.
Какви са ползите от въвеждането на еврото след 01.2024 г.:
1. Лесно сравняване на цените между държавите, което засилва конкуренцията между предприятията, като по този начин облагодетелства потребителите.
2. Ценова стабилност - например на газа, ел енергия, петрол, дизел. Международните пазари определят цена и в евро, а не в нестабилен лев - клатушкащ се нагоре-надолу.
3. Благодарение на еврото за предприятията е по-лесно, по-евтино и по-безопасно да купуват и продават в еврозоната и да търгуват с останалата част на света. Няма кръстосан курс.
4.Повишаване на икономическата стабилност и растежа. Валутата в Европа и в България е една и съща, така че може да се сравняват цените. Да се купуват и продават материали, суровини, стоки и пр. на европейски цени.
5.България ще бъде по-добре интегрирана и поради това по-ефективна на финансовите пазари.
6. По-голямо влияние в световната икономика - право на избор на най-изгодните оферти от международните борси. А не както сега - Русия, та Русия!
7.Осезаем символ на европейската идентичност - ще се отървем от руската зависимост и можем да купуваме ресурси от световните пазари, защото валутата ни ще има стойност и ще бъде играч във финансовите пазари.
8. Ще отпаднат процентите загуба при разплащане през кръстосан курс, които са от 3 до 10% в момента. Това е добре за предприятията и бизнеса.
9. Еврото е предпочитаната валута при почти 40 % от трансграничните плащания в световен мащаб и за почти половината от износа на ЕС в световен мащаб. България ще има възможност да излезе със свои стоки и услуги на международния пазар. Това няма да се случи, ако остане Лева, без да е вързан към еврото.
10.Ние ще сме сред над 346-те милиона европейци, които използват единна валута, която можем да инвестираме и спестяваме.
11.По-лесен ще бъде достъпът на българи до чуждестранни учебни заведения,обменни младежки програми, защото ще се заплащат в единната валута и може да се ползват заеми на страната - приемник.
12.Еврото можем да използваме в 20 европейски страни – няма нужда да обменяме пари и да плащаме свързаните с това такси.
13. Еврото прави пътуването до тези страни по-удобно и по-евтино, а и улеснява други житейски аспекти като обучение, работа или живот в чужбина.
14. Еврото позволява на потребителите в еврозоната непосредствено да сравняват цените и да извършват трансгранични плащания.
15.То също така намалява грижите на предприятията във връзка с обменните курсове.
16. Еврото ще помогне за развитието на туризма, селското стопанство, индустрията и др. отрасли на икономиката.
17.Да се има предвид, че и лихвите по кредитите ще се изравнят с европейските, които са много по-ниски от нашите.
Левът никога не е бил играч на международните пазари и сега с един Референдум ли ще го направим такъв?!
Нека да слезем на Земята!
Ангелина Лозанова
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар